Така и така постоянно съм в планината, защо пък да не си изкарам документ

"Планинта ми дава много добри приятели. Дава ми много интересни преживявания. Определено на мен лично ми е помогнала да си преодолявам мои страхове и да се уча как да се справям".

Как започна всичко? Защо избра професията планински водач?

Стана малко странно. Ще започна от доста далече. Всъщност още като бях в училище може би или тъкмо бях завършил, бях започнал  университета, родителите ми споменаха, че има курс за водачи. Така и така постоянно съм в планината, защо пък да не си изкарам документ, т. е. да изкарам курса, за да видя дали ще ми хареса, пък след това евентуално мога и да го работя. Тъй като може и да са почувствали, че тогава университетът малко ме разочарова. 

Но така започна – записах се на курс за водачи към АПХ и изкарах пълния курс. Малко преди това бях започнал да катеря и с течение на времето просто си намерих нова среда - и в курса, и в катеренето. Реално започнах след като изкарах курса, взех си изпитите, имах задължителен стаж - това ми бяха първите групи. Изкарах си този стаж и следващата година започнах да работя, но пак с една или две групи. Мисля, че имаше само толкова за сезона. Тогава можех да работя с такива групи, единствено през лятото, защото още учех. Оттам тръгна. 

Всъщност това беше началото – с туристически групи по нашите планини. След това Марто Маровски и Виктор Варошкин – тогава беше някак по в началото от развитието на „Школа по алпинизъм и катерене“ – на тях им трябваше човек за зимните курсове. Курсовете представляваха по-технично зимно планинарство. Аз тези неща ги знаех и ходех с тях да помагам с преподаването на  тези техники. Оттам постепенно започнах да участвам и във всички техни курсове – с катерене, с алпинизъм. След това започнахме да ходим с групи в Алпите през лятото и така тръгна. Така се завъртя. Започнах да си работя редовно това. 

Как протича подготовката?

Принципно подготовката, за да се стане водач, протича с много практика в планините. Водачът трябва да е мноого добър планинар.

Относно курсът на IFMGA, който протича в момента, когато Виктор и Марто се записаха на него, те ми подхвърлиха да се пробвам. Но аз тогава не се чувствах сигурен на ските, изобщо. Даже се радвам, че не отидох тогава, защото със сигурност нямаше да се справя. Две, три години по-късно имаше отново изпит за новата генерация на планинските водачи от Източна Европа. 

В чужбина, като вече и в България, има две нива на водачите. Тук различните нива се наричат планински водач и алпийски водач. В чужбина, планинските водачи водят общо взето в ниската част на планината, там където няма нужда да се използват алпийски техники, т. е. да се използва въже, да се ходи по по-технични терени, не се влиза по ледници и т. н. Второто ниво пък е на хората, които се занимават точно с техничната част на планината и общо взето изисква някакво осигуряване.

Така са го направили, че всъщност човекът, който завърши този курс и стане гид или алпийски водач, да има абсолютно всички умения, за да води хора зимата и лятото по техничен терен и това изисква карането на ски. 

Подготовката е общо взето катерене във всякаквите му форми, ски – основно извън писта и доста ходене, по разнообразен терен – и зимата, и лятото. Човек трябва да се чувства спокоен навсякъде. 

Какви са трудностите, които срещаш за момента? Примерно – туристите капризни ли са?

Аз повече се занимавам с по-технични изкачвания или ходения. Там капризите не се показват. Просто защото сме на такова място, че хората знаят, че капризите не са за там. На човек му е ясно, че няма място за тях на такива места и се стяга. По-скоро хората се борят и със страх, и с трудности и т. н.

Иначе за мен най-сериозната трудност е да прецениш човека, който водиш. Това е много важно. Първо – уменията, доколко е подготвен и второ – чисто психологически – как ще реагира на дадена ситуация. Но първото – техническите умения – това е едно от най-трудните неща за преценяване. Защото когато водачът е, както би трябвало, на високо ниво, често минава терен, през който не се замисля, че би могъл да е труден за човека зад него. Тази граница е  много трудна за улавяне, т. е. къде би могло да му е трудно на човека защото понякога минаваме през места, където не се замисляме дори, но за неопитен човек често това място би могло да е опасно. Второто – психологическият момент – Независимо дали просто обучаваш хора, или ги водиш някъде,  също е особено труден за преценяване. Понякога  хората реагират непредсказуемо, или може би просто не съм успял да видя дребните намеци за такова поведение навреме. Интересно е и това как точно да се предадат или знания, или някаква гледна точка за планината. 

Разви ли това някакви специфични черти у теб?

Първо – предполагам, че до някъде ми е развило дисциплината при подготовката на определени маршрути или изкачвания, защото със сигурност трябва да се подготви човек предварително – да знае с какви хора отива, да знае къде отива точно, какво му е нужно. И със сигурност е развило това да съм внимателен с хората и да се вглеждам какво се случва с тях. Не просто да тичаш напред и да се занимаваш само с воденето, ами и наистина да видиш какво става с човека. 

Какво ти дава планината?

Със сигурност ми дава много добри приятели. Дава ми много интересни преживявания. Определено на мен лично ми е помогнала да си преодолявам мои страхове и да се уча как да се справям.

С кой страх се пребори?

Цялостно. От малък ходя в планината по много различни начини – дали ще е с колело, със сноуборд, просто пеша или с катерене. Има много различни видове страх, които трябва да се преборят. Но не само тези са страховете. Примерно аз винаги съм бил доста срамежлив, от малък и не ми е било особено приятно да стоя пред хора, да говоря пред групи. Даже това интервю според мен, ако го бяхме направили преди, нямаше да се получи (смях). Това също - социалните умения се развиха при мен, доста. И то основно след като започнах да работя с хора. Та доста неща дава планината, но за съжаление от време на време и взима.  

Какво ти взима планината?

Ето, счупих си крака (смях). Но да, планината е опасно място и просто трябва да се подхожда с нужното внимание и респект.  

Какъв съвет би дал на любителите на планината?

На хората, на които им е интересно да си прекарват времето в планината, просто да учат много и да си отделят време наистина за подготовка. Защото огромната част от инцидентите стават от човешки грешки или поредица от такива. Планината наистина е място, в което човек е изложен до голяма степен на случайността, но най-често инцидентите стават заради липса на подготовка, липса на умения. Хората трябва да имат нужните знания и умения, когато отиват в планината. 

Разбери повече за поредицата на Deuter "КАК СЕ СТАВА ВОДАЧ" тук.

Продукта е добавен къ списъка с желани.
Продукта е добавен за сравняване

Този сайт използва  "бисквитки". „Бисквитките“ ни помагат да подобрим нашите услуги.
Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването им.

Повече информация.