Драгоман и Чепън - симбиоза на природозащита, образование, спорт и туризъм

Източник:  Статията е част от специалното издание Мисия Опазване на българската пририда - 10 успешни истории за граждански организации, които защитават зони от "Натура 2000"

Съставител - Вера Стаевска

Снимки: СДП "Балкани" и "Байк и Рън за Чепън"

Драгоманското блато е част от забележителния комплекс от карстови хълмове и влажни зони, който се намира на едва 40 км от София. Подобно на повечето влажни зони в България, Драгоманското блато е било пресушено през 50-те години на XX век, за да се използва земята за земеделски нужди.

След 1990 г. отводнителните мероприятия спират и блатото постепенно се възстановява до предишния си облик и размер (400 ха) - една от малкото възкръснали влажни зони у нас.

Днес Драгоманското блато е най-голямата естествена карстова влажна зона в България. Пъстрата мозайка от съобщества на езерен камъш, острици, теснолист и широколист папур и открити водни площи не само оформят естетически красивия пейзаж на котловината, но и създават разнообразни местообитания за редица редки и защитени от европейското законодателство видове.

Днес районът представлява едно от най-важните местообитания на водолюбиви и други видове птици в Софийския регион с единствената колония на голямата бяла чапла във вътрешността на страната, като в колонията участват и сивата и ръждивата чапла. Тук се срещат големият и малкият воден бик, белооката потапница, тръстиковият  ливадният блатар, ливадният дърдавец, калугерица, многобразие от различни пойни птици – шаварчета, коприварчета и дроздове.

Особен интерес представляват мустакатите синигери, които са атрактивен обект за наблюдение сред блатната растителност.

От редките и застрашени растителни видове във влажната зона могат да се наблюдават шахматната ведрица и ниската теменуга. Благодарение на усилията на природозащитните организации беше възстановена популацията на мехурчестата алдрованда, бялата водна лилия и блатното кокиче.

Характерни за карстовите хълмове и Чепън планина са степните растения и скалолюбивите видове птици, шест балкански и пет български ендемита са ясно доказателство за природозащитното и флористичното значение на тази територия. Върху варовиковите зъбери гнездят и съжителстват агресивни хищници като бухала и белоопашатия мишелов.

През деня пещерните дупки са прохладни жилища на прилепите, които използват нощта, за да се нахранят над спокойните води на Драгоманското блато.

Карстовият комплекс е част от европейката екологична мрежа „Натура 2000“ в България със защитените зони „Драгоман“ - за местообитанията, и „Раяновци” - за птиците.

През 2011 г. целият район беше обявен и за Рамсарско място като влажна зона с международно значение. А от тази година Драгоманското блато е сред шестте влажни зони в Европа, в които в следващите пет години предстои да се извършат дейности по възстановяване и поддържане на природните местообитания.

Това е възможно благодарение на международния проект WaterLANDS, който се изпълнява по европейската програма „Хоризонт 2020“. В инициативата участват университети, научни институти, общински и държавни институции и неправителствени организации от 14 европейски страни.

Възстановяването, опазването и популяризирането на природната територия се дължи до голяма степен на работата и усилията на Сдружение за дива природа БАЛКАНИ от 1996 година насам. Сдружението работи в сътрудничество с община Драгоман, РИОСВ - София, Българска фондация „Биоразнообразие“ и Българска асоциация по алтернативен туризъм, а отскоро и с WWF - България.

СДП БАЛКАНИ заедно с местни фермери работи за развитие а природосъобразно земеделие за поддържане на природните местообитания и видове. Планирани са и задълбочени проучвания за потенциала на влажните зони за пречистване на отпадните води от Драгоман, а така също за натрупването на въглерод от тези ценни екосистеми за намаляване на вредните последици от изменението на климата.

Ежегодно в района се провежда и спортното събитие „Байк и рън за Чепън“ организирано от магазини „Стената“ съвместно с община Драгоман.

Събитието се организира с цел популяризиране на влажната зона и планината Чепън като дестинация за природосъобразен туризъм и в подкрепа на природозащитната дейност на СДП БАЛКАНИ и Българска фондация „Биоразнообразие“ за опазване на карстовия комплекс.

Всяка година интересът към състезанието расте, като в последното издание се включиха рекордните 850 колоездачи.

Поради близостта до столицата Драгоманското блато позволява организиране на еднодневни ученически посещения на влажната зона, както и на специализирани орнитологични турове. В комбинация с връх Петровски кръст в Чепън планина, съседното Алдомировско блато и църквите в района Драгоман привлича все повече туристи и е идеална уикенд дестинация.

А тръстиките и дървените пътеки са предпочитан декор за фотосесии, видеоклипове и филми.

В периода от септември 2019 до януари 2020 година растителността в блатото беше опожарявана неколкократно, като беше унищожена туристическата инфраструктура от дървени пътеки и мостчета, наблюдателна кула и укритие за наблюдение на птици. Постепенно блатните растения и птиците се завърнаха и природата се възстанови.

Сдружение БАЛКАНИ заедно с община Драгоман полагат усилия за възстановяване на дървените пътеки и дейността на Центъра за влажните зони „Драгоманско блато“, за да могат хилядите посетители, деца и възрастни, да се наслаждават на природата.

Значителна част от дейностите по опазване на биоразнообразието, екологично образование и възстановяване и поддържане на дървените пътеки в блатото се осъществяват благодарение на доброволци и с помощта на дарения от граждани.

Comments (0)

No comments at this moment
Продукта е добавен къ списъка с желани.
Продукта е добавен за сравняване

Този сайт използва  "бисквитки". „Бисквитките“ ни помагат да подобрим нашите услуги.
Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването им.

Повече информация.