Как да се придвижваме в лятната планина и факторите, които ни влияят

Балансът е много важен. По разчупения планински терен от голямо значение е да имаме добра координация на тялото си и да знаем как да го използваме. За да подобрим движението си можем да се стараем да  движим  ръцете и краката си в противоположна посока. Забелязали сте как се движим когато бягаме например: никога със супер статични ръце, трябва да се научим да използваме естествения импулс на движение на тялото. Щеките тук помагат много, защото при по-дълги преходи без щеки ръцете се използват по-малко и се обездвижват, докато с тях си гарантирате балансирано движение.

Важно е да загряваме предварително, за да спомогнем за разширяването на кръвоносните съдове и по-доброто нахлуване на кислород. Ако възприемем ходенето на планина като вид спорт поради голямото натоварване и физическата активност, то трябва да обърнем внимание и на дишането или по скоро начинът, по който дишаме.

Центъра на тежестта освен върху цялостаната координация на тялото, отразява влияние и  върху разхода на енергия. Например: Колкото по-голяма е крачката, толкова по-ниско пада центъра на тежестта и следователно губим равновесие, което води до допълнителен разход на енергия. Трябва да се стремим към средни, а на по-труден терен дори малки крачки, за да минимизираме разхода на енергия. При добре подредената раница центъра на тежестта е на кръста, затова винаги трябва да се стремим по-тежките неща да са максимално прилепени към центъра на гърба. При преминаването на по-техничен терен раницата трябва да е плътно по гърба, за да избегнем залюлявания.

 

Щеките прехвърлят около 30% от тежестта към раменните мускули и подпомагат отварянето на гръдния кош. Те спомагат за регулиране центъра на тежестта и са нещо, което силно препоръчваме особено на начинаещите планинари. Освен че помагат при движение, те ще облекчат натоварването върху ставите ви, което в дългосрочен план е изключително важно.

Повечето ни зрители сигурно неведнъж са чували, че темпото на групата се определя от най-бавния и от безопасна гледна точка това е така. Преди всичко темпото трябва да е съобразено с  няколко фактора: големината на групата, релефа и нивото на подготовка на хората. Добър начин, по който можем да разберем, че вървим прекалено бързо е рязкото препускане на пулса ни и зачервяване, ако го усетите по-добре намалете темпото. Ако отдавна не сте ходили започнете леко, докато се раздвижите, за да дадете шанс на тялото ви да свикне с натоварването. Ще видите, че след няколко часа ще се чувствате значително по-добре и дори ще имате сила да ходите по-бързо.

Запомнете, че колкото по-равномерно е темпото ви, толкова по-добре ще се чувства тялото ви – честите почивки и след това забързвания могат да ви изиграят лоша шега. Голяма грешка, която често виждаме, е препускането в първия час-два и след това блокиране на хора, които не могат да продължат, защото са изстискали силите си.

Режимът на почивките е изключително важен особено за не толкова физически активни хора. Те от една страна спомагат за нормализирането на дишането и пулса, което се отразява на мускулите. За да се запазим в кондиция по време на дълъг преход специалистите препоръчват средно по 15 минути почивка на всеки час. Естествено това е много индивидуално и за по-добре подготвените хора по-скоро е излишно. Друг вариант е по-бавното темпо, което ще запази силите ви особено по труден терен. Можете да си правите и така наречените "конски почивки" - когато изкачването е стръмно и трудно можем за няколко минути да спрем, но е важно да се обърнем обратно по посоката на склона.

Доста често чуваме, че хората „им пада енергията“, ти какво препоръчваш, за да я запазим за по- дълго?

Първо, храна, чиито състав е съобразен с целите на дейностите ни. Необходими са ни храни, които са лесно разградими и хранителни. В старите книги казват, че енергията от храната се усвоява за около 4 ч., затова трябва непрекъснато да усвояваме храна, която да ни дава енергия и да не прекъсваме цикъла на усвояване. Второ, чиста вода и течности с голямо съдържание на витамини, минерали и аминокиселини. Не забравяйте, че вследствие на движението, потенето, вятъра, външната температура, тялото ни се дехидратира. Затова трябва никога да не подценяваме количеството, което носим и да приемаме често.

Това беше първа част от лекцията ни  за придвижване в лятна планина. Очаквайте продължението в четвъртък, когато с Надя ще ви споделим  за различните стратегии за придвижване спрямо особеностите на терена. 

Надя е професионален планински водач и археолог към Българската академия на науките.

За още съвети и полезна информация може да разгледате останалата част от видео поредицата ни или наръчника на добрия планинар "Планините отблизо".

До скорооо!