Oбективните опасности в планината

Кои са най-често подценяваните ситуации свързани с обективни опасности?

 Ще започнем с ултравиолетовите и инфрачервените лъчи, въпреки че те могат да бъдат причислени и към субективните.

Попадайки върху различните тела, слънчевите лъчи се поглъщат от тях и се превръщат в топлина. Погълнатата от клетките лъчиста енергия предизвиква в тях сложни процеси. Особено лесно подлежат на обгаряне кожата на лицето и раменете. Най-чувствителни са устните, които под продължителното действие на слънчевите лъчи получават мехуресто възпаление — херпес.

Друга опасност са валежите от дъжд, количеството на които се увеличават с повишаването на височината, влошават видимостта, затрудняват преодоляването на формите на скалния релеф, особено ако по него се срещат често тревисти пасажи. Движението по склоновете и кулоарите се затруднява от стичащата се вода, която в ниските части и водосливи се събира и образува потоци. Реките стават трудно преодолими.

 

Вятърът  е опасен, защото води до по-бързото охлаждане на организма. По високите части на планината е особено опасен силният вятър, достигащ понякога 150-200 км/час. В повечето случаи неговото появяване е предвестник на влошаване на времето. Появяват се облаци, валежи, понижава се температурата. При движение не трябва да остават открити части на тялото, изложени на вятъра, защото може неусетно в преодоляване на трудностите по маршрута да се получат измръзвания.  Опасен е при ходене по тесни била – особено при внезапни пориви.

Опасността от мълния при разразяването на гръмотевична буря е особено голяма при движение по високите части на планината. При появата на гръмотевична буря и опасност от мълния трябва веднага да напуснете билото и да се прикриете далеч от отделно стърчащи на местността височини или скали. Всички метални предмети трябва да са встрани от местостоенето. Пораженията от мълнията довеждат до тъй наречената мнима смърт. Удареният получава парализа на нервните клетки, дишането, сърцето. Незабавно трябва да се пристъпи към изкуствено дишане и масаж в сърдечната област. При загубване на съзнание течности не трябва да се дават — могат да попаднат в дихателните пътища. Това може да стане едва след идването на пострадалия в съзнание. Най-добре е да му се даде силно кафе или горещ чай.

 

Препоръки:  избягвайте места, които изглеждат поразени. Мълнии падат на едни и същи места. Най-опасни са места в и около водни басейни. Стойте далеч от дерета и други ниски места, които събират вода. Мълниите падат на голи места и поразяват най-високите обекти. Ако сте на открито и има дървета стойте на дистанция от тях, такава която е по-голяма от височината им. Места с растителност на еднаква височина обикновено са сигурни. Не стойте по планинските ръбове и била. Ако сте група се разпръснете, но така че да имате визуална комуникация. Свийте се като топка, клекнали с ръце обхванали коленете. Стъпалата трябва да бъдат събрани. Това ви прави най-малката мишена с най-малък контакт със земята. Не лягайте! Не ставайте жезъл на мълнията като заставате над околния релеф. Ако почувствате ел. заряд, настръхване на косата или кожата, то е предвестник на поразяване. Заемете гореописаната поза. Най-опасното време за поразяване е началото и края на бурята!

 

Опасността от мъглата се дължи преди всичко на намалената видимост и затрудненото ориентиране. Като се има предвид, че високите части на планината през по-голямата част от годината са мъгливи, то е напълно ясно, че при придвижването тя не ще бъде избегната. При движение в мъгливо време се изменя чувството за разстояние и големина на предметите. Така например светлите предмети изглеждат по-далечни, а тъмните — по-близки. Всичко това увеличава опасността от загубване, а също така и от попадане в каменопади или пропасти. При постоянна гъста мъгла движението може да става само ако има опитен познавач на маршрута, карта и компас. Ориентирането се извършва по характерни местни предмети (ориентири) или чрез засичане на азимут.

Когато се изгуби посоката и е невъзможно да се ориентирате е препоръчително  да  изчакате на безопасно място до  вдигането на мъглата .

Каменопади и сипеи се предизвикват от силен вятър, порои, изветряване на скалите и земетресения. При пресичане на сипеи и морени има опасност от възникване на каменопади. Абсолютно забранено е хвърлянето на камъни.

Препоръки: движение по диагонал, така че да няма човек над или под нас, движение плътно до масива без застой в рискови зони

Опасности от животни. Най-голяма опасност са змиите. В България се срещат три отровни змии – пепелянка – среща се в по-ниските области, усойница – среща се в гористи места и аспида – среща се рядко, главно в южната част на българските Родопи. Желателно е да се ходи с дълги панталони или с гети и да се внимава. 

Това беше първа част от лекцията ни за обективните опасности в планината. Очаквайте ни четвъртък, когато ще сме отново с Виктор Варошкин от Школата по алпинизъм и катерене и ще си говорим за субективните опасности.

Виктор е лицензиран алпийски водач и специалист по хеликоптерно спасяване.

За още  съвети и полезна информация може да разгледате останалата част от поредицата или наръчника на добрия планинар "Планините отблизо".

До скоро!