Компасът е сред задължителните помагала, необходими при преход. Той е малък и лек, а е незаменим при ориентирането в планината. Съществуват няколко метода за определяне на посоката север без компас, но те не са сигурни и не трябва да се разчита на тях.

Компасът - най-важното

По принцип компасът представлява свободно въртяща се около оста си магнитна стрелка, която се ориентира по магнитните полюси на Земята. Северът, показван от компаса, се различава от географския север (посоката към Северния полюс), като за различните места по Земята това отклонение е различно. Тази разлика варира и във времето. Друго разминаване е предизвикано от строежа на земните недра, които имат нееднакви магнитни свойства, водещи до отклонения на магнитната стрелка, различни на различните места по Земята. В България и двете отклонения, общо взето, са пренебрежимо малки от гледна точка на точността на туристическите карти и нуждите на планинарите. Би трябвало на всяка туристическа карта, предназначена за ориентиране, да е дадена разликата между географския и магнитния север и нейната промяна с времето. В България за момента това е показано само на военните карти. Друга причина за невярно показание на компаса могат да бъдат железни и други, притежаващи магнитни свойства, предмети, намиращи се близо до него. Това могат да бъдат както големи предмети (метална конструкция на постройка, електрически стълб, проводници с високо напрежение или превозно средство), отстоящи на няколко метра разстояние от компаса, така и малки предмети (часовник, нож или пикел) в непосредствена близост до него. Ако се съмнявате във верността на показанията на вашия компас, променете с няколко метра мястото на засичане на посоката. Ако и тя се променя, явно има нещо, което смущава магнитната стрелка. При работа с компас той се държи хоризонтално, за да бъде магнитната стрелка напълно свободна при въртенето си.

Магнитната стрелка на компаса е поставена в капсула, обикновено е пълна с някаква незамръзваща течност, която да успокоява бързо трептенията й. Отвън или вътре в капсулата има кръгова скала с нанесени основните посоки и между тях деления в градуси – от 0° до 360°. Добре е деленията да са поне през 5 градуса, за да се осигури по-висока точност в определяне на посоката. Някои компаси имат фосфоресцираща боя върху стрелката, което улеснява работата с тях на тъмно. Освен този базисен модел съществуват и много други, пригодени за различни дейности. Тук ще се спрем на двата най-често срещани модела, които можете да ползвате при преходи в планината:

  Компас тип бусола – при него капсулата е монтирана върху прозрачна пластмасова подложка, върху която има нанесени линии и може да са дадени някои от най-използваните мащаби (поне 1:15 000, който е стандартният мащаб при спортното ориентиране). Капсулата може да се върти свободно, а на дъното, което също е прозрачно, има стрелка или някакъв белег. Този компас е удобен за работа с карта и движение по зададен азимут, но с него не могат много точно да се засичат посоки на открито.

  Другият вид компаси служат за точно определяне на посоката към различни ориентири – намиране на азимути. За целта те имат различни приспособления – мерник и мушка, нишка, лупа, огледалце, и всичко това с цел да се засече бързо и точно необходимата посока. На тях вместо стрелка има диск, на който е нанесена кръговата скала. Ролята на стрелка играе северът на скалата, който се ориентира по магнитния север. На тези компаси обикновено има и друга кръгова скала – деление на окръжността на 64, или т. нар. румбове. С тях не може да се работи (най-малкото е трудно) върху карта – не са прозрачни и скриват мястото, върху което са поставени.

  В обращение вече има компаси, вградени в електронен часовник. Те могат да ви покажат къде е север, но с тях в никакъв случай не могат да се извършват прецизни измервания на карта или на терен. Освен това, те дават големи грешки в посоката, ако не се държат хоризонтално.

Всеки планинар трябва добре да познава своя компас и да е свикнал да си служи с него. Когато сте се изгубили, не е време да се чудите кой край на стрелката сочи север и как се определя азимут към върха, за малко показал се от мъглата. Също така от огромно значение за оцеляването в планината е и качествената туристическа екипировка. В повечето случаи от нея зависи разходката в планината да не се превърне в инцидент.

Определяне и движение по азимут

  Азимутът от дадено място (точка на засичане) към дадена точка (ориентир) представлява ъгълът, заключен между севера и посоката към ориентира, измерван по посока на движение на часовниковата стрелка (или от север към изток). Явно азимутът към даден ориентир е свързан с мястото на засичане – ако се промени то, ще се промени и измереният ъгъл. В ориентирането и туризма е прието този ъгъл да се измерва в градуси – от 0° до 360° (съществуват и други деления на окръжността, например румбове, при които окръжността се дели на 64 и т.н.). Азимут 0° съвпада с 360° – това е север, изток е на 90°, юг е на 180°, а запад – на 270°.

Азимутът може да бъде посоката към някакъв ориентир – обект, който се вижда, или направлението, в което трябва да се върви. Например в пътеводителите се дават азимутни кръгове за върховете – в каква посока какво се вижда от даден връх. Ценна информация например е азимутът на пътеката, слизаща от върха – това е посоката, в която трябва да се тръгне на слизане и която е много полезна при слаба видимост, когато няма други ориентири. В пътеводителите и описанията на маршрутите се дават някои важни азимути, свързани с основни ориентири на терена – хижи, върхове, превали, отделни постройки и други. В Рила и Пирин се среща азимутна маркировка – това са табели по стълбовете на зимната маркировка, на които са посочени посоките (азимутите) и разстоянията до съседните два кола. По този начин, дори и при много слаба видимост и снежна покривка, вие уверено може да се придвижвате от стълб до стълб. За съжаление тази маркировка не се поддържа и на много места е неизползваема (на определени маршрути, основно в националните паркове, тече процес на нейното подновяване).

  Движение по азимут се налага в случай на слаба видимост (гъста мъгла) или придвижване през нощта, когато не виждате ориентирите на терена около вас. Това може да се случи и през деня, при хубаво време, когато се движите в гъста гора или въобще по терен без ясни ориентири като обширни плата или склонове. През зимата, когато снегът е затрупал очертанията на пътеките и маркировката по камъните и няма добра видимост, също е необходимо да знаете посоката, в която трябва да се движите. Можете да го направите по зададени азимути (табели или предварително подготвена таблица – кроки) или сами на място да ги определяте с помощта на картата.

Задаването на движение по азимут става с ъгъл (посока) и разстояние до следващия ориентир. Когато движението не се извършва по стълбова азимутна маркировка, трябва вие да избирате ориентирите, да определяте посоката и разстоянието до тях.

По време на движение е необходимо непрекъснато да наблюдавате компаса и да сравнявате посоката на движение с вярната. В този случай е много удобно да ползвате компас за спортно ориентиране, който е предназначен точно за тази цел. Движите се по посоката, определена от подложката (нагласена на необходимия азимут), като внимавате стрелката да сочи непрекъснато север – има специален белег, който да помага при контрола. Обикновено стрелката (от страната на север), този белег и подложката са белязани с фосфоресцираща боя, което улеснява движението по азимут през нощта.

Често при движението по азимут се налага да напускате избраната посока, за да заобиколите препятствие или за да се движите по по-добър терен – в такива случаи не трябва да забравяте да коригирате, доколкото е възможно, посоката и разстоянията. Грешките при такова движение са неизбежни, затова, когато сметнете, че сте изминали набелязаното разстояние, трябва да се движите по-внимателно, дори на зиг-заг, за да намерите ориентира. Ако сте група, може да се разпръснете във верига, за да търсите целта.

Ориентиране без компас

  Ориентиране по слънцето. Всеки знае, че слънцето изгрява от изток, когато е най-високо над хоризонта, е на юг и залязва на запад. И тук обаче има особености. Слънцето е точно на изток, респективно точно на запад само в дните на пролетното и есенното равноденствие – 22.03 и 22.09. През лятото точките на изгрев и залез се изместват на север, като то прави по-голяма дъга над хоризонта. Обратно – през зимата те се изместват на юг и то прави по-малка дъга. При зимно часово време то е най-високо (в горна кулминация) малко след 12 часа, а при лятно часово време – след 13 часа (поради разликата в слънчевото и часовото време, за София, горната кулминация на слънцето закъснява с 10 до 40 мин от точния час) . Така че ориентирането по слънцето може да даде общата посока, но е неподходящо за точното й определяне.

  Ориентиране по звездите – през нощта при ясно време удобни за ориентиране са съзвездията Голяма и Малка мечка. Голямата мечка се намира относително лесно на небето. Прокарва се мислена линия през последните две звезди от основното й тяло. Върху тази права се нанася пет пъти разстоянието между двете звезди. Така се отива до върха на опашката на Малката мечка – Полярната звезда, която е почти неподвижна и винаги сочи север.

●  Ориентиране по луната. Когато луната има форма на сърп, правата, съединяваща двата й рога, сочи юг (надолу).

●  Ориентиране по часовник. Няма особена практическа стойност в планината, защото е приложимо при слънчево време, а тогава посоките са относително ясни. Часовата стрелка се насочва към слънцето. Мислено се определя ъгълът между нея и правата, минаваща през центъра на циферблата и 12 ч. (при лятно часово време – 13 ч). Ъглополовящата на този ъгъл сочи юг с приблизителна точност. По тази схема с помощта на ръчния часовник могат да се определят и азимути, като часовите и минутните чертички от циферблата се превърнат в градуси, изхождайки от това, че север е 0°, а всяко минутно деление отговаря на 6°.

  Ориентиране по дърветата. Ако има отсечени дървета, годишните пръстени от север на пъновете им са по-нагъсто разположени, отколкото от южната страна. Лишеите по дърветата обикновено живеят по северните части на дънерите и по северните клони.

  Ориентиране по мравуняците. В идеалния случай (често не е така) мравуняците са по-стръмни от север и по-полегати от юг.

  Ориентиране по църквите. Всички църкви и параклиси са изградени по оста изток – запад. Олтарът на църквата (отвън се познава по апсидата) винаги сочи на изток. Изток сочат и надгробните паметници в християнските гробища.

Трябва да се отбележи, че всички тези методи за ориентиране без компас изискват голяма наблюдателност, висока доза късмет и са повече или по-малко относителни (с изкл. на Полярната звезда).

Ако тази статия ти беше полезна и искаш да научиш повече, не пропускай да разгледаш и другите статии и видеа от поредицата ни "ПЛАНИНАТА ОТБЛИЗО", или да поръчаш наръчника на добрия планинар "ПЛАНИНИТЕ ОТБЛИЗО".