Кога се налага да използваме средства за комуникация в планината?

 между първия и последния в групата – при по-голяма група, през зимата, в лошо време (вятър, дъжд) е добре да има връзка с последния в групата без да се налага да викате и крещите или да спирате и събирате. Наличието на такава връзка позволява групата да не се движи задължително в пакет - допуска известно разскъсване.

 при разделяне на групата – когато част от групата (или отделен човек) не се движи  заедно с основната поради някаква причина е добре да се поддържа връзка с тях/него.

 между групата и хората в „ниското” – да предупреди шофьора за часа и мястото където трябва да го чака - не винаги нещата са уговорени предварително, а и при уговорена среща на място, различно от тръгването, не винаги е сигурно,че групата ще успее да стигне до него. Местата за настаняване и хранене (хижи, хотели ресторатнти) е добре да бъдат предупреждавани за евентуално закъснение или подраняване на групата, а понякога се налага и анулиране на услугата (в случай че групата не може да стигне до хижата).

 при инцидент или друг възникнал спешен казус – на последно място в списъка, но на първо по важност е комуникацията при загубване, инцидент, нещастен случай и други подобни непредвидени ситуации.
сигнал за бедствие – тук вече не става дори въпрос за комуникация, целта е конкретни хора или въобще някой да разбере, че имате нужда от помощ. Спешния телефон 112 е едно от решенията, и тъй като става дума за планински туризъм – другото добро решение е сигнала да стигне до ПСС.

Средства за комуникация – плюсове и минуси.

МОБИЛЕН ТЕЛЕФОН

Естественото средство за комуникация в 21 век, всички го имат, осигурява по принцип добра връзка, неограничен обхват (при наличие на покритие), работи в дуплексен режим (предава и приема едновременно). Какви са неговите основни недостатъци:

 честа липса на покритие в планината.
 новите телефони имат много екстри, но това е за сметка на все по-малко издържащи батерии.
апаратите често са нежни и непригодени за планински условия.

Какво може да направите, за да бъде комуникацията с мобилния телефон по-сигурна: Ако искате наистина да може да разчитате на вашия телефон в планината, изберете си модел с голяма батерия, водо- и ударо-устойчив. За разговорите да се избират места с добър обхват, а когато липсва такъв - да използваме кратки съобщения (SMS) – те минават и при слаб обхат, а не да изтощавате батерията и да губим време в неуспешни опити да проведете разговор. Винаги сутрин да се тръгва със зареден телефон, да се изключат ненужните приложения, да се носят резервни батерии или зареждащи устройства (зареждащи батерии, слънчеви панели).

При инцидент няма нужда да се обаждате в полицията, на Бърза помощ или на ПСС – обаждате се на спешния телефон 112. Оператора ще ви свърже с когото трябва. Той може да бъде набран независимо кой мобилен оператор има покритие в района където сте. Набирането му става без код и е безплатно!
Ако имате „умен” телефон с GPS, можете директно да пратите координатите на вашето местоположение. 

Мобилното приложение на ПСС е нещо много полезно!

WALKIE-TALKIE (УОКИ-ТОКИ)

Това са малки приемно-предавателни устройства с ограничена мощност (0,5 W), без възможност за смяна на антената и работещи във фиксиран честотен диапазон наречен PMR446. Те имат 8 канала, като към всеки канал може да има 20-30 допълнителни кода (CTCSS), които позволяват относителна независимост на връзката (двете уоки-токита трябва да са настроени на един и същи канал и код за да може да комуникират). Обхвата им е няколко километра при пряка видимост и силно намалява при пресечена местност. Много са удобни за комуникация от няколко човека в рамките на групата и къси разстояния, не стават за по-далечна връзка. Обаждането се осъществява много бързо – само се натиска комутатора, дори има режим, в който устройството се активира само от гласа на използващия го (VOX) и ръцете може да са свободни. Тези устройства, както и всички останали радиостанции работят в симплекс режим – в режим на излъчване, не могат да приемат и обратното.

Уоки-токитата се продават свободно в търговската мрежа, за тях не се иска разрешение или лиценз (но само ако отговарят на написаните по-горе характеристики), не са скъпи (30-100 лв). При тях проблема с батериите стои по същия начин както с телефоните – трябва да се внимава каква е степента им на зареденост. Важно е също да се знае вида на батериите, защото различните типове батерии имат различни изисквания към зареждането.
Няколко съвета за работа с тях:
 в групата трябва да има са избрани позивни – обаждащия се трябва кратко да се представя и да каже към кой се обръща (иначе може да настъпи хаос).
 говоренето да не започва в момента на натискане на комутатора, а малко по-късно. Обратно – комутатора да се отпуска след като е казана последната дума, а не в същото време. В противен случай се получава накъсване на съобщението и може да се загуби част от информацията.
 тъй като сигнала се излъчва в ефира и е чуваем от всички, които са на тази честота, трябва да се постараем да сме кратки и ясни и да не „замърсяваме” ефира с излишни разговори.

ПОРТАТИВНИ РАДИОСТАНЦИИ

Мощността им може да е до 5W, а с избор на подходяща антена може да се постигне значително по-голям обхват от уоки-токитата. Могат да работят на голям честотен диапазон, има възможност честотите и каналите на които да работят да се програмират (с помощта на компютър или директно от клавиатурата). Те са сравнително по-скъпи от уоки-токитата (100-400лв) и не се продават съвсем свободно в търговската мрежа - за да може да притежава такава радиостанция, човек трябва да има радиолюбителски лиценз за клас 2 от Комисия за регулиране на съобщенията. Такъв лиценз се получава след кратък курс и тест към Българската асоциация на радиолюбителите. С такава станция обаче може да се ползват националните ретранслатори (репитъри) – това са автоматични станции, разположени на ключови места в България, които могат да препредадат вашия сигнал, което увеличава многократно обхвата. С такива радиостанции лесно може да се подаде сигнал за бедствие, да се комуникира директно с различни институции, включително и с ПСС. За целта обаче, трябва да имате запаметени в радиостанциите съответните честоти и канали.

Естествено, с това не трябва да се злоупотребява - при неправомерна употреба или без необходимия лиценз, може да се стигне до налагане на санкции.

САТЕЛИТЕН ТЕЛЕФОН

Има покритие практически навсякъде по земната повърхност, защото се свързва директно със спътниците, които са над него. Напълно независим е от мрежата на мобилните телефони. Има няколко системи, които работят в момента (GlobalstarInmarsatIridiumThuraya). Апаратите струват скъпо (1000-2000 лв) и се плаща месечна такса. Някои държави изискват допълнителна такса, ако се ползва сателитен телефон на тяхна територия, има места, на които те са забранени (където има локални конфликти например). Обикновено се ползва при дълги експедиции на места, където няма друга възможност за връзка. Мореплавателите също ги използват.

СПАСИТЕЛНО-САТЕЛИТНО УСТРОЙСТВО (SPOT)

Представлява приемник/предавател с вграден GPS. То използва системата от спътници на Globalstar, която покрива почти цялото земно кълбо. Цената на едно такова устройство е около 300 лв, плаща се и годишна такса. SPOT-а не позволява много голяма комуникация - може да предава само предварително кодирани съобщения, като връзката е едностранна (от устройството към сателита). Ето кои са основните функции на SPOT:

Предава местоположението си на определен интервал от време (10 мин, може и по-начесто). Всяко устройство има уникален линк, с който може да бъде проследено движението му на Google maps.
Бутон ОК – изпраща вашите координати и предварително зададено съобщение до избрани абонати (близки хора), че всичко е наред.
 Бутон”HELP” – изпраща вашите координати и предварително зададено съобщение до избрани абонати, че имате нужда от помощ (той не се използва в кризисна ситуация!).
Бутон „SOS” – изпраща сигнал за бедствие, който се препредава, заедно с координатите на съответната спешна служба (например 112 в Европа, 911 в САЩ)
Естествено, всичко това може да се случи, когато устройството има достъп до сигналите от спътниците, то няма да работи добре в превозни средства, в затворени помещения, в тесни и дълбоки долини, в пещери.

Сигнализация в планината

СИГНАЛИ

Когато, поради някаква причина, нямате средства за комуникация, а имате нужда да предадете някаква информация, може да направите това със сигнали. Най-често това се налага, когато има проблем, когато имате нужда от помощ, тогава може да подадете сигнал за бедствие. Сигнала трябва да е ясен и разбираем по възможност, но понякога се налага просто да привлечете вниманието (викове за помощ, огън, дим...). Това е и една от причините, поради която трябва да се избягва безпричинното викане и крещене в планината – някой би могъл да реагира на крясъците като на сигнал за бедствие...

Сигналите основно могат да бъдат слухови (звукови) и визуални (светлинни през нощ

SOS Исторически това е първия международно приет сигнал за бедствие (1908г.). Представлява комбинация от 3 точки, 3 тирета и 3 точки, както се изписва sos  с кода на Морз. Шестте символа се предават без прекъсване.

”Алпийски сигнал за бедствие” Той представлява 6 кратки сигнала предавани равномерно за 1 минута (т.е. на всеки 10 сек.). Повтаря се след 1 минута пауза. За разлика от SOS, при този сигнал няма точки и тирета, така че нещата са по-опростени Алпийския сигнал за бедствие е с неясен произход - приписват го на английският алпинист Клинтън Томас Дент, който го е предложил през 1894 г. След като значението на морзовата азбука намаляло (с широкото навлизане на телефона), този сигнал се е наложил като по-практичен за планината. Отговорът на този сигнал е три кратки сигнала за 1 минута (т.е. през 20 сек.) и 1 минута пауза. Това означава, че сигналът за бедствие е разбран и приет.

СРЕДСТВА ЗА СИГНАЛИЗАЦИЯ

► Сигнална свирка  Тя позволява да се подаде ясен звуков сигнал, добре различим от останалите звуци и шумове в планината през деня и нощта. Такава свирка вече може да се намери итегрирана навсякъде по екипировката – на коланите на раниците, по ножчетата, дори в магнезиева запалка.

► Челник (фенерче) С него може да подавате светлинни сигнали през нощта, при добра видимост.
► Сигнални ракети и димки Намират се свободно в търговската мрежа (в специализираните магазини, например ловно-рибарски). Червена ракета се приема като сигнал за бедствие, зелена – за знак че няма нужда от помощ. Приложението на тези средства за сигнализация в планините е ограничено, защото там се налага всичко да се носи на гръб, а и всички тези средства са за еднократна употреба.

► Жестове Общоприето е, че двете ръце вдигнати нагоре, като в буквата „Y”, означава, че имаме нужда от помощ (от YES). А ако едната ръка е надолу, а другата нагоре – че нямаме нужда от помощ (като “N” от NO).

► В случай, че ви търсят има много начини да привлечете внимание – опънато на земята фолио за оцеляване, сигнали с огледалце, запалване на огън през нощта и димен сигнал през деня (трябва все пак да се внимава да не се предизвика пожар!)

Автор Момчил Дамянов

Ако тази статия ти беше полезна и искаш да научиш повече, не пропускай да разгледаш и другите статии и видеа от поредицата ни "Планината отблизо", или да поръчаш наръчника на добрия планинар "Планините отблизо".

Продукта е добавен къ списъка с желани.
Продукта е добавен за сравняване

Този сайт използва  "бисквитки". „Бисквитките“ ни помагат да подобрим нашите услуги.
Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването им.

Повече информация.