Има много начини за представяне на един маршрут, които да улеснят ориентирането сред природата – това могат да бъдат карти, схеми или скици, придружени с обяснения. Топографската карта обаче остава основно средство при ориентирането в непозната местност. По определение картата е мащабно изображение на земната повърхност, като на топографските карти височината на релефа се задава с помощта на хоризонтали. Има и други начини за указване на височината – с цветове, щрихи и др. Релефът може да е допълнително подчертан със светлосенки, а различни цветове се използват, за да покажат различни по вид терени. С помощта на условни знаци се нанасят много обекти, които улесняват ориентирането.

Мащаб, знаци и легенда

Всяка туристическа (топографска) карта има две основни характеристики – хоризонтален мащаб (често се използва само мащаб) и вертикален мащаб (задава се като разстояние по вертикала между два хоризонтала).

Мащабът представлява отношение, което показва връзката между разстоянията на картата и тези в действителност. Дава се в относителни единици. Например мащаб 1:100 000 означава, че измереното на картата разстояние се равнява на 100 000 пъти по-голямо в действителност. Тъй като е удобно разстоянията на картата да се мерят в сантиметри, а на терен обикновено се работи с километри, понякога мащабът се задава и така: на колко километра от местността съответства 1 см от картата. Представен по този начин, мащабът 1:100 000 ще бъде: на 1 см от картата съответства 1 км от местността. Мащабът би трябвало да е указан веднъж на корицата на картата и веднъж под легендата.

Релефът върху една карта се представя посредством хоризонтали – линии, които свързват точки с еднаква надморска височина. Вертикалният мащаб, наричан още сечение на релефа, е разстоянието по вертикала между две съседни хоризонтали и се дава в метри.

Хоризонталният мащаб е непрекъснат, т.е. всяко разстояние по хоризонтала между обекти от местността е предадено пропорционално на картата. Вертикалният мащаб е прекъснат (дискретен) – там са представени краен брой отделни височини (с помощта на хоризонталите), като теренът между два хоризонтала условно е приет да бъде с равомерен наклон. Разликата във височините между две точки (денивелацията) се намира, като се умножи броят на хоризонталите между тях по вертикалния мащаб, като и в този случай ще се допуска съответната грешка, зависеща от вертикалния мащаб. Колкото той е по-малък, толкова по-добре ще бъде показан релефът. Карта с хоризонтали през 100 м може да даде само най-обща представа за масива. За да може да се движите по нея, хоризонталите трябва да са през по-малко от 50 метра. Например едно самотно възвишение – хълм или малък връх, ако е високо 30–40 м – може да не бъде показано на карта с хоризонтали през 50 м, което може да е много объркващо при ориентиране в условия на понижена видимост. Ако картата е с хоризонтали през 10 м, то такова възвишение ще бъде представено с 3–4 затворени хоризонтали.

Върху картата има мащабни и немащабни знациМащабни се тези знаци, които отразяват обектите с реалната им големина в съответния мащаб – това са формите на релефа, езера, скални масиви, големи застроени площи и други. Немащабните знаци обикновено представят важни ориентири, но с малки размери – отделни постройки, дървета, скали, чешми, паметници, размерът на които върху картата е много по-голям от действителния. Например, постройка с дължина 20 м би трябвало на карта с мащаб 1:50 000 да се представи като обект с размери, по-малки от 0,5 мм, което е практически невъзможно.

Всяка карта има легенда – това е описание на всички използвани условни знаци. Освен тях в легендата се намира цялата останала техническа информация – хоризонтален и вертикален мащаб, издател, година на издаване и др. Разглеждането на картата започва с внимателното прочитане на легендата. Едва след това би следвало да се премине към подробното вникване в нея. Ето част от информацията, която може да се получи от една туристическа карта:

  разстояние между обектите по хоризонтала – изчислява се по мащаба;

  надморска височина и денивелация (разлика във височините) между обектите – изчислява се чрез вертикалния мащаб по броя на хоризонталите;

  наклон (стръмнина) – изчислява се според гъстотата на хоризонталите (по-гъсти означава по-стръмен терен и обратно);

  вид на терена – било, склон, долина, плато;

  растителна покривка – гора (иглолистна, широколистна, клек), трева, скали, наличие на реки или езера, водопади, заблатени местности;

  входове на пещери, мини, тунели

  надморска височина на хижите, върховете и някои възлови точки (обикновено превали);

  наличие и вид на пътеките (на някои карти е даден и цветът на лятната лентова маркировка);

  наличие на трайни маркировъчни знаци;

  наличие и вид на постройки;

  наличие на чешма/извор;

  наличие и вид на пътища;

  наличие на селища и жп гари;

  разположение на ски писти и ски пътища, на лифтове и влекове;

  обекти за катерене и алпинизъм

  културни паметници и природни забележителности;

  граници на национални и природни паркове, резервати и защитени местности;

  лавиноопасни места;

  с помощта на картата можете да намерите посоката от един ориентир към друг (определяне на азимути).

Принципи на работа с карта

ОСЕВЕРЯВАНЕ

На терен първата операция при работа с карта е нейното осеверяване (ориентиране).

Осеверяване на картата означава поставянето й в такова положение, че нейният север да съвпада с географския. Само в такъв случай се добива реална представа за обектите от местността, нанесени на картата. Има два начина за осеверяване.

  Първият е с помощта на компас – той се поставя върху картата така, че северът на скалата на компаса да съвпада с посоката север, указана на картата. След това картата и компасът се завъртат едновременно до положение, при което стрелката на компаса съвпадне със севера на скалата и съответно на картата. При това положение посоките на картата съвпадат с тези на терена – картата е осеверена (ориентирана). Тогава грешка може да има само от разликата между магнитния и географския север.

  Вторият начин е с помощта на значими ориентири от местността. Необходим е някакъв линеен ориентир, който да виждате на терена и на картата – било, долина, прав участък на път, линия за високо напрежение, линия, свързваща два върха, и други. Завъртате картата така, че избраните линии на терена и на картата да станат успоредни, и картата ви е осеверена. Ако знаете вашето местоположение, за линеен ориентир може да ви послужи правата, свързваща вас с някой видим ориентир.

ИЗБОР НА ПЪТ ВЪРХУ КАРТАТА

Ориентирането в непозната местност може да започне още преди да стигнете там. Със събраната информация – книги, пътеводители, разкази на приятели за маршрута (района), разглеждате картата и се опитвате да си представите как в действителност изглеждат теренът и релефът. В идеалния случай, отивайки на място, вие знаете наизуст голяма част от информацията, което ще ви помогне много при ориентирането.

Основно условие, за да можете да четете една карта, е да си пред­ставяте релефа, гледайки хоризонталите. Това става с много практика и упражнения – гледане на картата преди, по време и след преход, проследяване на изминатия маршрут и откриване на формите на релефа, които виждате около вас. Ето няколко общи правила, които трябва да знаете за представянето на релефа с помощта на хоризонтали:

  Обикновено всеки пети хоризонтал е удебелен (основен хоризонтал), което помага при определяне на надморската височина на даден обект и при пресмятане на денивелации.

  На определени места върху основните хоризонтали са изписани стойностите на надморската им височина. Много често при определяне на височини и денивелации се налага проследяване на хоризонтал с известна височина до района, който ви интересува.

  На някои карти при много равни местности с пунктир се дава междинен хоризонтал, съответстващ на половината от вертикалния мащаб.

  Има начин за представяне на изолирани изпъкнали или вдлъбнати форми на релефа, когато това не може да се определи по друг начин. Това се прави с две срещуположни чертички, насочени навън или съответно навътре на затворения хоризонтал.

  Гъсторазположените хоризонтали означават стръмен склон, а участъците от картата без хоризонтали са равни – полета или плата. Средният наклон може да се пресметне, като се преброят хоризонталите на единица разстояние. Наклонът в този случай се получава като отношение или в проценти.

  При скални масиви с големи отвеси хоризонталите се събират в знак за (непроходима) скална бариера.

  Очевидно е, че детайли с вертикални размери, по-малки от разстоянието между две хоризонтали, няма да се виждат на картата. Това не се отнася за обектите, представени с немащабни знаци.

ОПРЕДЕЛЯНЕ НА СОБСТВЕНОТО МЕСТОПОЛОЖЕНИЕ НА КАРТАТА (ТРИАНГУЛАЦИЯ)

За прилагане на този метод е необходима видимост към поне два ориентира от местността, които да намирате и на картата. Ориентирите трябва да са с малки ъглови размери, за да може възможно най-точно да определите азимутите към тях. Това могат да бъдат върхове, изолирани постройки, скали или друго – важното е да бъдат обозначени и на картата. С компас измервате максимално точно азимутите към тях. След това изчислявате обратните азимути – това става, като към измерените от вас ъгли добавите 180°, а ако полученото число надвишава 360°, взимате само горницата над 360°. С получените обратни азимути чертаете две прави от ориентирите към вас и там, където те се пресекат, е вашето местоположение. Същия резултат ще получите, ако начертаете просто две прави от ориентирите с измерените азимути – продълженията им към вас ще се пресекат в точката, където се намирате. Обратният азимут е посоката от ориентира към вашето местоположение, на скалата на компаса обратните азимути са диаметрално срещуположни. Най-голяма точност при този метод се получава, когато ъгълът между двата обекта е близък до 90°, съответно най-голяма грешка се получава, когато ъгълът между тях е близък до 0° или 180° – тогава е по-трудно да се определи къде се пресичат двете прави.

     Обратната задача е много по-лесна – знаейки къде се намирате, с помощта на картата и компаса може да разберете какво виждате около вас. Процедурата е следната: намирате азимута към интересуващия ви обект, след това прекарвате права (може и мислено) от точката, в която се намирате, с измерения ъгъл. Тази права е необходимо да премине през търсения от вас обект (например връх или постройка), като, разбира се, за да може да го локализирате, трябва да сте преценили какво е разстоянието до него.

Ако тази статия ти беше полезна и искаш да научиш повече, не пропускай да разгледаш и другите статии и видеа от поредицата ни "ПЛАНИНАТА ОТБЛИЗО", или да поръчаш наръчника на добрия планинар "ПЛАНИНИТЕ ОТБЛИЗО".

Продукта е добавен къ списъка с желани.
Продукта е добавен за сравняване

Този сайт използва  "бисквитки". „Бисквитките“ ни помагат да подобрим нашите услуги.
Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването им.

Повече информация.