Стандартна туристическа маркировка

По стандартите на БТС са маркирани основните пътеки в Рила, Пирин, Стара планина, част от пътеките в Родопите и Средна гора, отделни маршрути във Витоша и в другите планини, както и в Предбалкана и извънпланинските райони. Съществуват и пътеки, маркирани по други начини.

Има три вида стандартна маркировка – лятна (лентова), зимна (стълбова) и трайни маркировъчни знаци.

Лятната маркировка представлява една цветна ивица, поставена между две успоредни бели, и се слага на дървета, камъни, скали, постройки, стълбове и др. На теория от единия маркировъчен знак трябва да се вижда другият, но не винаги е така. Често се срещат табели с надписи, които дават допълнителна информация (време и/или разстояние до обекта). На някои карти са отбелязани цветовете на лятната маркировка. Европейските туристически маршрути, пресичащи България, са маркирани с червен цвят и са по-добре поддържани от останалите. Лятната маркировка помага, когато няма сняг или гъста мъгла, но се различава трудно привечер и през нощта. Затова в посочените случаи е по-правилно да се използват зимните варианти на маршрута, когато такива съществуват, особено ако не познавате пътя.

Зимната маркировка представлява железни или по-рядко дървени стълбове, боядисани в жълто и черно, и поставени през определено разстояние. Обикновено са високи 2,50 метра, но се случва да бъдат затрупани от снега. Те се поставят основно по участъците на маршрутите, които са извън горския пояс. Като допълнителни елементи може да има табелки, номерация, азимутна маркировка с разстояние между стълбовете. Няма стандартно разстояние между стълбовете, но като правило, на места, известни с честото наличие на мъгла и лошо време, то е по-малко (например подстъпите към връх Ботев). Не може да не се спомене и маркировката към Черни връх на Витоша – от три страни към върха водят метални стълбове, като тези от с. Железница и х. Кумата са номерирани (най-големият номер е долу, а нулата се намира на върха). Названието зимна е условно, тъй като стълбовата маркировка може да се използва по всяко време и е относително надеждна. По правило пътеките, маркирани със стълбове, са прокарани през лавинобезопасни места, но има изключения, означени на някои туристически карти и в пътеводителите.

Трайните маркировъчни знаци са табелки или големи табла – карти, поставени на дървета или на специални поставки. Те дават повече информация от другите видове маркировка – разстояния, време за прехода, схеми на маркираните пътеки в района, разлики между зимен и летен вариант на маршрута, разклони, възлови точки. Обикновено се поставят пред хижи, в началото на големи туристически пътеки, на важни разклони и други възлови места. На някои карти трайните маркировъчни знаци са специално означени.

Друга маркировка

На някои места (малко използвани пътеки, такива с особено историческо значение и т.н.) има нестандартна маркировка. Специалните пътеки са маркирани с особени табелки или означения с определен цвят (напр. пътят на партизанския отряд Антонивановци в Западни Родопи е маркиран с червени петолъчки на бял фон, над град Девин има ловни пътеки, маркирани с червени ленти с надпис ЛП). Доста често „екопътеките“, появили се през последните години, също са маркирани с нестандартни знаци. Причина за това могат да бъдат специфичните изисквания на организацията, отпускаща финансирането на проекта, или просто непознаването на правилата за маркиране от изпълнителите. При движение по нестандартна маркировка е добре да имате и допълнителна информация за конкретния маршрут.

По откритите места над гористия пояс има пътеки, маркирани с каменни пирамидки, които лесно се разпознават сред естествените природни форми. Най-често такава маркировка се среща в Рила и Пирин, но има и другаде, където теренът позволява. Каменните пирамидки не са надеждна маркировка – за да им се доверите, се иска познаване на района и немалък опит в ориентирането в планината. На тях не пише откъде идва и накъде отива маршрутът, възможно е пътеката, маркирана по този начин, въобще да не е показана на картата. Много често така са маркирани пътеки за подход или слизане от алпийски обекти – тези пътеки могат да минават през скални прагове и стръмни скалисти улеи. Тръгвайки по такава маркировка, може да се озовете на терен с голяма трудност, който надвишава вашите възможности. Както е известно, при изкачване може да се преодолее значително по-труден терен, отколкото при слизане – следвайки пирамидки, без да знаете за каква пътека става дума, може да се окажете в неприятното положение ни нагоре, ни надолу, и то на място, на което няма кой да ви помогне. Самият факт, че няма туристическа маркировка с боя по скалите, а пирамидки от камъни, означава, че сте излезли от традиционните туристически маршрути и трябва да се движите с повишено внимание. Най-добре е да имате предварително информация дали част от маршрута ви е маркиран с каменни пирамидки.

Коя маркировка не е туристическа

Най-често срещаната друга (нетуристическа) маркировка е на горските стопанства – в бяло и черно:

  Бяла и черна лента – граница на отдел в рамките на едно горско стопанство.

  Бяла окръжност с черна точка и стрелки – място, където се събират три отдела.

  Черна лента, намираща се между две бели – граница между две горски стопанства.

Тези знаци служат за маркиране на граници, а не на пътеки, и не е задължително да водят някъде. Обикновено се слагат по ясно различими теренни форми – ръбове или долини. Други знаци на горските стопанства са жълтите кръстчета, които маркират семенни бази. Тази информация е нанесена на специализираните карти на горските стопанства.

Обозначенията на защитените местности също не са туристическа маркировка, но могат да служат за ориентация. Това са бяла и червена успоредни линии или само червени, както и бели правоъгълници с червени букви в тях – НП (национален парк), ПП (природен парк), ЗМ (защитена метност), Р (резерват). Те очертават границите на съответните защитени територии и те могат да ви помогат да установите местоположението си, ако на картата ви е дадена границата на защитената местност.

Движение по маркирани пътеки

Движението по маркирани пътеки е значително по-лесно от движението без маркировка. За по-лесно ориентиране по маркировката е важно да се придобие представа за разстоянието, на което са поставени маркировъчните знаци. Това става след първите 15-20 мин ходене. Все пак не бива да се разчита единствено на маркировката, тъй като тя може да е повредена или на определени места да липсва – отсечени или паднали дървета с маркировка на тях, избледняла от времето боя, повредена зимна маркировка и т.н. Проблем може да възникне от различни цветове на лентовата маркировка, които съответстват на различни исторически периоди на маркиране или на различни организации, маркирали един и същ маршрут (за съжаление, това често се наблюдава по нашите планини). При всички положения ползването на карта, пътеводител и разкази на очевидци са задължителни. При движение по добре маркирана пътека и когато водачът е сигурен, че няма възможност да обърка пътя, е допустимо да има разкъсване на групата – части от нея да останат далеч назад или далеч напред. В тези случаи за място на среща се определя разклон, възлов пункт или място, където пътят не е очевиден или по някаква причина маркировката липсва.

Преди да се започне движение по дадена маркировка, трябва да се знае къде отива тя, в каква посока трябва да се тръгне и какво разстояние предстои да се измине по нея. Трябва да имате идея и за ориентирите, покрай които ще минете, следвайки маркираната пътека. По време на движение задължително се следят табелите, внимава се за важни кръстовища, разклони и други ориентири. Ако тръгвате с мисълта да разчитате само на маркировката, вероятността от загубване е много голяма. Случи ли се дълго време да не срещнете никакви знаци, е много вероятно да сте изпуснали вярната пътека. Вариантите да я откриете отново не са много – връщане назад до последния видян маркировъчен знак и търсене на момента, в който сте хванали грешната посока, тръгване наляво или надясно с цел пресичане на маркираната пътека, продължаване напред, за да се провери няма ли все пак да се излезе на маркировка. Понякога при пресичане на поляна, сечище или друга открита местност, където няма как да се постави знак или табела, маркировката се изгубва. Най-добрият начин да я намерите, особено ако тревата е висока или краят на гората е обрасъл с храсти, е да се върнете обратно сред дърветата и да заобиколите поляната, докато отново попаднете на пътеката.

Маркиране на пътеки

До 1990 г с маркирането на пътеки се занимаваше изключително Националната комисия по маркировката към БТС. Не е забранено обаче маркировка да се прави и от други организации. Стандартната форма на лятната маркировка е квадрат със страна 10 см. Използваните цветове са червен, жълт, син и зелен, като червеният се ползва за основните маршрути – европейски маршрути на наша територия или главни планински била. Напоследък се налага практиката да се маркират участъци между две възлови точки, а не многодневни преходи.

Зимната стълбова маркировка в България е явление, рядко срещано в планините по света – в такъв мащаб не съществува в друга страна. Тя е далече от екологичните схващания, но много успешно допълва грубите и неточни карти. На някои места, където е в лошо състояние, тази маркировка се възстановява, нова не е правена от много години и едва ли ще се прави повече.

По принцип всеки има право да маркира пътеки – маркировки пра­вят паркови администрации, граждански сдружения, клубове, други орга­низации, частни лица. Но преди да се започне тази дейност, е добре да се изясни ситуацията и да се извърши допитване до компетентни лица. А именно:

  Аргументация – кому е нужна тази маркировка, какъв ще е потокът от туристи по този маршрут.

  Какъв е статутът на териториите, през които ще мине запла­нуваната маркировка. Това могат да бъдат паркове, резервати, защитени местности, частни терени и други. В подобни случаи има законови ограничения, които трябва да се спазват. Следва да се осъ­щест­ви контакт със собствениците на терена и с дружествата и клубовете по пешеходен туризъм в района.

  Каква техническа трудност има теренът, през който ще премине маркировката. Как ще изглежда той през зимата – ще може ли човек да я следва при снежна покривка, дали в някои участъци ще има повишена лавинна опасност. След като веднъж пътеката е маркирана, по нея могат да тръгнат всякакви хора – следователно трудността на маршрута не трябва да е по-голяма от тази на традиционните пътеки, маркирани по този начин.

  Маршрутът трябва да минава по най-логичния начин (подходящ терен, хубави гледки, оптимално разстояние и денивелация и др.). Следователно преди маркиране е необходимо добре да бъде проучен теренът, както и всички възможни варианти. Това означава предварително преминаване (по възможност повече от веднъж) на маршрута и консултиране с хора, които го познават добре.

  Необходимо е да се избере най-подходящият начин за мар­ки­ра­не – знаци с боя, табели, купчинки от камъни, стълбове или друго. Маркировката трябва да е лесна за следване и в двете посоки. Да се обърне особено внимание на началните точки на маркировката – да са на логично място и да има табела с името на крайната цел. Най-добре е там да се даде и по-детайлна информация за маршрута (да се постави траен маркировъчен знак). Редно е и на ключовите места да бъдат сложени табели с указания на посоките.

  Не бива да се прекалява с поставянето на знаци. Маркировката трябва по възможност да е екологична, да се вписва в природната среда. Добре е да се намери най-добрият компромис между противоречивите изисквания към маркировката – да е дискретна и ненатрапчива, като едновременно с това се забелязва и следва лесно.

  Ако са използвани трайни знаци (боя, табели, колове и др.), необходимо е подробна информация да се изпрати до заинтересуваните от това организации – местни клубове и дружества по пешеходен туризъм, БТС, издатели на карти, с цел тази маркировка да бъде отразена в следващите издания на карта на района.

Продукта е добавен къ списъка с желани.
Продукта е добавен за сравняване

Този сайт използва  "бисквитки". „Бисквитките“ ни помагат да подобрим нашите услуги.
Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването им.

Повече информация.