Via Ferrata - Пътят на желязото - Магазин за екипировка за планина и свободно време

Личен архив: Момчил Дамянов

Моят приятел Иван Ганев от дълго време искаше да създам една обзорна статия за виа ферата - какво е това, как се ползва и с каква екипировка и не на последно място - къде. Аз няма да спазвам точно гореизбореното, но ще се опитам да бъда изчерпателен и коректен в информацията. За написването на статията съм използвал лична информация, личен опит и такава от различни източници в интернет. Ще се опитам да избегна трудно разбираемата информация за стандартите за безопасност, които са неизменен атрибут за всяка част от нужната екипировка. Те са ясно обозначени от съответния производител, както и срокът за експлоатацията им.

Автор: Ваньо Гьорев

Малко история

Железният път (на италиански: via ferrata, мн.ч. vie ferrate), срещано и като Пътят на желязото (via ferra), е система от метални въжета, въжени мостове, стълби и парапети, която позволява бързо преодоляването на труднодостъпни скални терени. Този тип спортни съоръжения са подходящи за всички любители на планината, желаещи да опитат удоволствието от скалното катерене, без да имат специална подготовка. Изграждат се на лесни за достигане терени и в близост до населено място. Обикновено ползването на изградените маршрути е безплатно. Изградени са сериозен брой маршрути във Франция, Германия, Италия, Австрия, Словения, Испания, и на други места по света, в това число и в България. Via ferrata е термин, приет в областта на алпинизма. Обозначава скалист участък, специално оборудван с метални конструкции, които спомагат за преодоляването му с по-голяма скорост и по-малко енергия от изкачването в обичайния си смисъл. По правило тази секция е оборудвана с осигурително стоманено въже или верига, по цялата й дължина, които са трайно фиксирани към скалата със стоманени клинове (котви) на известно разстояние един от друг. Стъпките и хватките са или естествени (част от релефа на скалата) или изкуствени изработени от стомана и различни помощни материали. Често отделни участъци са под формата на метални стълби (както например са обезопасени много зони в Доломитите на Южен Тирол). Via ferrata от така наречения „спортен тип“ може да включва и окачени мостове, които се състоят само от въжета, опънати успоредно или по-сложни висящи мостове. Осигуряващата система се осъществява с помощта на катерачна седалка (сбруя) и така наречения „осигурителен комплект за via ferrata“ (Via Ferrata Set, Klettersteigset, EAS - energy-absorbing devices), състоящ се от динамично въже или ленти, абсорбер (амортисьор) и два специални „ferrata“ карабинера ( тоест карабинери тип KIAA), монтирани на ремъците. Модерният комплект за самоосигуряване на via ferrata се продава сглобен, така че за да го приведете в "работно състояние" е достатъчно да го свържете със специално, предназначено за целта ухо към седалката.

Личен архив: Любомир Попйорданов

На немски език via ferrata се нарича "Klettersteig". В съвременния спортен (алпинистки) жаргон се използват две имена за "фанатиците" на тези съоражения: "Фератист" и "Вертикало", от които първият е по-често срещан.

Тези съоражения водят началото си от Австрия - първата „ferrata“ е построена през 1843 г. в австрийската планинска верига Дахщайн. Интензивното строителство на Виа ферата се наблюдава от 1890 г. насам, като най-активни в това отношение са французите и швейцарците. Дължината и сложността на Via ferrata варират в широк диапазон - от хоризонтални участъци, дълги няколко стотин метра, до рекордни участъци с дължина повече от два километра и денивелация от повече от 1000 метра. Използването на ферати е най-често безплатно. Изключение правят някои маршрути, където има малка такса за посещение, а понякога е възможно да се наема екипировка за тях. Има и такива, за които има условие за присъствието на придружаващо лице (инструктор). Приблизително 50 нови ферати се изграждат годишно на територията на Алпите, като през 2008 г. общият брой на тези съоражения в Алпите се изчислява на около 1000, повечето от които са в Източните Алпи. Италианските Доломити са известни като истински Ел Дорадо за „фератистите“ - има изобилие от сложни, дълги и разнообразни виа ферата маршрути. Франция и Швейцария изграждат интензивно маршрути, в тези две страни съораженията са с най-доброто техническо изпълнение. Най-високата в света виа ферата е разположена на остров Борнео (връх Кинабалу, 4095 метра).

Личен архив: Момчил Дамянов

Видове класификация за СТЕПЕН НА ТРУДНОСТ

Съществуват различни системи за класифициране на via ferrata. Повечето се фокусират върху нивото на трудност на най-трудния пасаж и използват 5- или 6-точкова скала. Смит и Флетчър във Via Ferratas от италианските Доломити използват степени от 1 до 5. Гидовниците на Kurt Schall (серия Klettersteig-Atlas) използват главно 5-точкова скала от A до E, въпреки, че от скоро се използва F степен и междинни степени също се използват (напр. C / D). Уебсайтът www.klettersteig.de използва оценки от 1 до 6, макар и базиран на системата Schall. Във Франция се използват 6-те класически алпийски степени:

F - Facile;

PD - Peu Difficile;

AD - Assez Difficile;

D - Difficile;

TD - Très Difficile;

ED - Extrêmement Difficile

Въпреки, че тези степени не могат да се сравняват с техните алпийски колеги.

А - Лесен логичен път. Изобилие от помощни средства за катерене, възможни къси стълби. Предизвикателно ходене, а не катерене. Сигурност в стъпването и понасянето на визочината са основните изисквания.

B - Умерено труден. Някои стръмни пасажи, по-малки опори, но осигурени помощни средства за катерене. Възможни са по-дълги стълби. По същество осигурени са възможни малки падания.

C - Трудна стръмна до много стръмна скала. Изисква подходящи помощни средства за катерене, възможни са дълги стълби (които за кратко дори могат да бъдат надвесени). Необходими са добра спортна форма и здрави ръце.

D - Много трудно Много стръмно до вертикално, може би къси, но добре осигурени надвесени участъци, обикновено много "въздушни". Някои помощни средства за катерене, но често се разчита единствено на металното въже. Необходими са силни ръце и крака.

E - Изключително трудна - вертикална и надвесена скала. Много малки опори или катерене на триене, обикновено няма помощни средства за катерене, различни от металното въже. Необходима е силова издържливост на ръцете. По-лесните секции могат да бъдат неосигурени (незащитени).

Една критика на тези системи за класифициране е, че те пренебрегват тежестта и продължителността на трудностите - дълъг високопланински маршрут с продължителни пасажи от клас D е много различен от маршрут с къса дължина, също класиран с D, но само с кратък труден участък. За да се преодолее това, често се предоставят допълнителни оценки за сериозността на маршрута - гидовниците на Kurt Schall използват допълнителна скала от пет нива; Смит и Флетчър използват триточкова скала A – C. Старите ръководства (гидовници) на Хофлер / Вернер използват единична обща оценка по скала A-G. Повечето справочници предоставят допълнителна информация, която да помогне да се оцени естеството на маршрута, като дължината на маршрута, достигната максимална височина и дори степен за качество на осигурителната линия.

Личен архив: Любомир Попйорданов

БЕЗОПАСНОСТ

На 25 февруари 2013 г., в Берн, Швейцария, група производители издадоха изтегляне на определени комплекти via ferrata след заседание на Комисия по безопасност на Алпинизма и катеренето UIAA в Мюнхен, Германия. След цялостна програма за изпитване, проведена върху използвано или остарялата система за триене на въжето, основаващо се на комплекти ферата от различни производители, катерещата индустрия установи, че някои от тези комплекти могат да се провалят при ситуация на падане. Тестването показа, че силата на удар при падане може да бъде увеличена, и че здравината на ремъците може също да бъде намалена по такъв начин, че да доведе до пълен отказ на комплекта via ferrata. Последствията може да са тежки наранявания или смърт. Нивото на риск зависи от конкретния модел. Следователно всеки сет използващ система за триене на въже, трябва да се консултира с информацията, предоставена от производителя на комплекта.

Традиционно виа ферата маршрутите е най-добре да се посещават в топлите месеци. Обилните валежи или изкачвания в снежни условия крият сериозни рискове особенно за начинаещи. Преди всяко излизане е добре да се проверява прогнозата за времето, добра идея е да не сте по маршрутите по време на гръмотевични бури. С оглед на вашата лична безопстност и тази на останалите участници от вашата група е добре да спазвате разумна дистанция особено във вертикални участъци, хубаво е между вас и другите да има поне две закрепвания разстояние. Вярно е, че това ще забави темпото, но ще позволи да минимизирате риска за вас и другите.

ЕКИПИРОВКА

В наши дни голям брой производители предлагат всичко или почти всичко за изживяването наречено виа ферата. Няма ясно изразен лидер в този сегмет, но световните марки се конкурират сериозно и често излизат различни модификации. Това е и причината да не предлагам конкректни модели или производител. Как да изберете екипировка е друг въпрос, за някои теглото е определящ фактор, за други цената е решаваща, няма идеален вариант и често опита на приятел или инструктор формират вашите избори. За разлика от класическото катерене или височинният алпинизъм количеството лична екипировка е доста скромна. На много места ще срещнете оферта за екипировка под наем, но аз ви препоръчвам да се доверите на лична екипировка закупена от специализиран магазин и ползвана само от Вас. Дори да посещавате ферата извън Българи и с оглед на минимизиране на багажа при полети с лоукост компании е по-разумно да ползвате лична седалка и виаферата сет. Ако все пак нямата никакъв шанс да ги вземете от тук, закупете ги на място.

Задължителна екипировка:

1. Каска - всяка алпийска каска покриваща стандартите на UIAA , EN и е в коректен срок на експлоатация (препоръчителен цвят - бял).

2. Седалка (сбруя) - всяка алпийска седалка покриваща стандартите на UIAA , EN и е в коректен срок на експлоатация.

3. Виа Ферата сет - всеки сет покриващ стандартите на UIAA , EN EN 958: 2017 и в коректен срок на експлоатация;

4. Ръкавици - множество производители предлагат предпазни ръкавици подходящи за всеки фератист.

5. Обувки - все по често на пазара могат да се намерят обувки създадени специално за виа ферата. Ако ви предстои да закупувате нови, попитайте вашите консултанти.

6. Чорапи - чорапи от мерино, аз лично предпочитам тези на Icebreaker

7. Дрехи - няма специални стандарти, просто трябва да са съобразени със сезона и личните ви предпочитания. Моделите трябва да са съобразени за катерене.

8. Раница - всяка раница създадена за леки еднодневни преходи е подходяща. За предпочитане е да има интрегрирана хидратираща система и добре фиксиращ кръстен колан.

В личната си практика установих, че наличието на къс ремък с карабинер е изключително полезен по време на почивка или по сложни прехвърляния на осигурителните ремъци.

Личен архив: Момчил Дамянов

КЪДЕ?

Официални Ферата маршрути у нас:

Мальовица - Рила

Ледницата - Пред Балкан - подходяща за начинаещи и за подготовка за сложни и трудни маршрути извън България,

Невестата - Родопи

Гарга Дере (Голубоица 2) - Родопи - преминава през пещерен участък

Чепеларе - Родопи

Виа ферата Ракитово - Родопи - подходяща за начинаещи и малки деца.

Виа Ферата Енинско Ждрело

Неофициални ферата маршрути:

Кончето - Пирин - хоризонтален обезопасителен парапет.

Еко пътека Виа Ферата - Дряново - реално не е никаква ферата, а кръгов маршрут с добри гледки в близост до дряновският манастир.

Виа ферата Харамийската пещера - Родопи (поставям в тази категория защото парапета не е трайно изграден със стоманено въже)

Чудните мостове - много кратък участък, който е подход за тролей (zip line)

Някои от пътеките за слизане от алпийските маршрути на Вратцата също имат кратки виа ферата участъци (стълби и парапети).

Личен архив: Момчил Дамянов

Via Ferratas на Балканите:

Косово

В планината Ругова, Косово, има виа ферата. Намира се на четири километра от град Пея. Пътят започва от пещерата на Кралицата и са нужни два часа за да завършат. Построен е през 2013 г. Смята се за уникална на Балканите. В Косово първата Via Ferrata е построена през 2013 г. и след това разширена през 2014 г. Тя се нарича Via Ferrata Ari. Изграждането и е подкрепено от италиански експерти. Виа Феррата е около 100 метра вертикална и цялата пътека е около 3 километра. Втората Via Ferrata е построена в Северно Косово в община Зубин Поток. Тя се нарича Via Ferrata Berim. Третата Via Ferrata е построена до Via Ferrata Ari и се нарича Mat Via Ferrata. Този маршрут върви паралелно с първия.

Словения

В Словения има много маршрути на ферата или участъци от маршрути, въпреки че няма категоричен списък. В западната част (Юлийски Алпи), някои имат подобен произход с тези в Доломитите. Маршрутите са се развили, тъй като е добавена осигуровка към пътеки от категорията "много трудни" - трудността е по-променлива. Забележителни маршрути са маршрутите нагоре към в.Триглав от долината на Врата, маршрутът Копичар „през прозореца“ нагоре към Присанк и словенският път нагоре - Мангарт. През 2010 г.е направен първият спорт чрез ferrata vas, построен близо до Винска гора, наречен Gonžarjeva peč, трудност D / E. Други бяха добавени през последните години, например Lisca (Cerje), трудност B / C (най-голямата част D / E), Mojstrana (Grančišče) и Чешка коча (Jezersko). Триглав, Монтаж, Голичица, Високи Канин и Мангарат. Винска Гора Хърватска по известни са 2 виа ферата маршрути, но реално са повече.

Румъния

В Румъния има най-малко 16 виа ферата маршрути. Повечето маршрути са ориентирани към „спорта“, открити през последните години. Има група от девет маршрута близо до Peștera Muierilor, в комуната Baia de Fier, окръг Gorj, където последният маршрут е завършен през май 2018 г. Друга група от пет маршрута се нарича „Astragalus“ (кръстен на вида билки Astragalus) и може да се намери близо до река Șugău (Bicaz) - тези маршрути бяха открити през пролетта на 2017 г. и са платени. Планинската спасителна служба в окръг Бихор изгради два маршрута в близост до Ваду Крихулуи и един маршрут в Пиетреле Негре, близо до община Ариени, в планината Апусени. Планинската спасителна служба в окръг Харгита изгради маршрута, наречен „див ференц“ през 2016 г., близо до Червеното езеро. Макар да започват много по-късно от нас, румънците осъзнават потенциала на този вид туризъм и вече ни изпреварват.

Албания - няма информация

Сърбия - няма информация

Република Северна Македония - няма информация

Гърция - няма информация

Босна и Херцеговина - няма информация