Blog navigation

Категории в блога

Виж всички категории

Търсете в блога

Последни статии

Виж последни статии

Популярни статии

Виж всички популярни статии

Акценти

Виж всички акценти

Blog tags

обличане new Stenata dressing up activities материи технологии layers Стената tehnology mountain вятър нови wind дейност Планина влага moisture materials слоеве

Последни коментари

Виж всички коментари

Кога, как и за какво използваме щеки в планината?

1274 преглеждания 0 Харесвания Публикувано на: 2024-06-11
 

Слизане с щеки

Ще започна със слизането, защото както споменах, това е от най-изтъкваните причини за употребата им в планината.

За целта, щеките трябва да са сравнително дълги. Аз съм около 1,75 м и ако трябва да си наглася щеките за (дълго) слизане по стръмен склон, ще ги направя 1.35-140 м (нормално ги ползвам с дължина 1,25 м). Защо дълго – не бих се занимавал да променям дължината за 50-100 м денивелация, губи се време, по-скоро бих ги ползвал както са си.

При слизане щеката се поставят пред нас по склона, ръката е отворена в лакътя, слизайки я сгъваме и поемаме с нея част от натоварването, което иначе отива изцяло в краката. Освен, че се облекчават мускулите на краката, слизането става плавно, което щади ставите – глезени, колена, таз и гръбнак.

Особено помагат при преодоляването на високи „стъпала“, където най-вече се получава характерното „тръскане“, товарещо ставите. Много е важно щеките да са здраво затегнати, защото ако някоя се свие рязко при натоварването, изтъркалването по надолу по склона е гарантирано...

Във всички подобни статии, обикновено се започва с това, че щеките помагат за запазване на равновесие. Кога може да имаме нужда от по-добър баланс?

При преминаване на хлъзгав терен (лед), на река (през брод, по камъни или по тесен мост), на неравности – щеките ни предлагат две опорни точки допълнително, за да може да преместим единия крак.

При траверсиране на стръмен склон – едната е под нас, и натискаме надолу с ръката, като гледаме връхчето да е добре забито, тя поема част от тежеста ни. Другата е нагоре по склона, хваната по-надолу от дръжката, на нея се подпираме за баланс, тялото е с лек наклон към склона.

Щеките могат да позволят на тялото ни да заеме неестествено наклонено положение, което да ни помогне да избeгнем препятствие по вертикала. Например при движение по пътека в клек, с накланяне на тялото (уравновесено с подпиране на щеката от противоположната страна) може да избегнем стърчащи клони. Също при движение по черен път с кални коловози, може да ходим в страни от тях, като с наклон на тялото да избягваме храстите, които често растат покрай пътя. Преминаването през или под паднали дървета, също става много по-лесно, ако имаме щеки.

Всички изброени казуси се усложняват още повече, ако носим тежка раница, която освен че натоварва опорно-двигателния апарат, разваля много равновесието ни.

Особен е случая, когато се преминават морени или каменист терен. Докато при повече или по-малко мек терен (пръст, трева, фирн, лед) при по-техничните пасажи е добре да има лек завършващ удар с щеката от лакът, за да се забие връхчето и да държи стабилно, по камъните връхчетата трябва да се поставят прецизно, на правилното място, за да не се похлъзнат по скалата.

Натоварването върху щеката също трябва да е в правилно избрана посока. Определено това изисква по-голяма техника, много хора предпочитат да не използват щеки, или направо не могат да ги използват, когато движението става по камъни.

Конската почивка е частен случай на статично равновесие, получено благодарение на щеките – когато искаме да си починем, без да сваляме раницата и да сядаме на земята, това може да стане с подпиране на двете щеки и навеждане тялото напред. Щеките са под ъгъл на повърхността, като при малък наклон подпирането става някъде на нивото на таза, докато на голям наклон това може да стане на нивото на гърдите.

Любима поза при силна умора, и най-вече когато искаме да възстановим дишането (в частен случай при голяма надморска височина). При чести спирания няма как всеки път да сваляме раницата и да правим класическа почивка, да не говорим, че понякога теренът не предполага да може да се седне на него.

Изкачване с щеки

При изкачване, най-важното е тялото да е вертикално, или близко до вертикалата (лек наклон към склона помага за запазването на равновесие). Силен наклон напред, когато почваме да търсим опора на ръцете (за подпиране, или направо лазене) обезсмисля употребата на щеките, те дори пречат в такъв случай).

Твърди се, че щеките трябва да са по-къси на качване, но можем просто да ги държим по-ниско, за да не се губи време за регулиране при всяко изкачване.

Щеките се поставят леко пред линията на гърдите, и при движение напред и нагоре с разгъване на ръцете от лактите, поемаме с тях част от натоварването, което в противен случай ще бъде поето само от мускулите на краката. Във финалната фаза, преди преместване на щеките (щеката) те са повече или по-малко зад линията на гърдите, след финалната фаза на избутването. С движение в лактите и раменните стави се цели щеката да е близка до вертикала.  Това е движението при хомогенен терен – наклонен, но гладък.

При наличието на препяствия по терена, щеката се слага на подходящото място, а ръката я хваща на подходящата височина, като това при изкачване често е по-надолу от дръжката. Както и на слизане, високите „стъпала“ се преодоляват много по-лесно, ако си помогнем с щеките, особено ако сме с тежка раница.

Има моменти, в които се налага да се изправим почти на един крак, което с тежък багаж е трудно и уморително, а понякога невъзможно и се налага да използваме ръцете (почти лазейки).

Два възможни начина има да се ползват щеките на изкачване (а и на слизане) – да се преместват в желаната поска едновременно, или алтернативно, една по една, заедно с краката, като естественото правилото в този случай е да се преместват противоположен крак и ръка с щека. Разликата е ясна – в първия случай при преместване на крака ще имате винаги три опорни точки (крак и две щеки), а във втория само две. Явно е, че човек ще предпочете да има три опорни точки на по-труден или по-стръмен терен, или когато е по уморен, а двете опорни точки ще са в моменти, когато му е лесно и се движи по-бързо.

Често, когато двете щеки се преместват заедно (на по-труден и стръмен терен), на едно преместване се правят по няколко (малки) крачки. На който както му е удобно, но определено при бързо движение, алтернативното преместване е по-естествено.

При контузия на долен крайник обаче (глезен, коляно), ясно е че двете щеки се местят заедно, и то по такъв начин, че да облекчават натоварването върху контузения крайник!

Колко бързо можем да се движим с щеките?

Явно на сложен терен, трябва да мислим къде ги поставяме, в каква посока натискаме – това ще изисква повече време за реакция, съответно не може да сме много бързи. Колкото е по-гладък терена, толкова по-машинално преместваме щеките и може да сме по-бързи. Във всички случаи, употребата на щеки ни забавя.

Преди няколко години, докато се качвах към Казаните, Ники Калистрин, състезаващ се в дисциплината „вертикален километър“ от хижа „Бъндерица“ към връх Кутело пребяга покрай мен, използвайки щеките си, но аз съм далеч от идеята да се сравнявам с него или с Килиан Жорнет например, това са хора, атлети, от някакво друго измерение...

Веднъж реших да участвам в „СтаРа Планина 100х24“ от „Мазалат“ до „Ехо“. Реших, че понеже ще съм лек и бърз, няма да взимам щеките. Предния ден (неразумно) направих едни +2000 м за да стигна до х. „Мазалат“, част от които по труден и мокър терен, а на сутринта стартирахме (пак неразумно) прекалено бързо, този път не по моя идея. Добре, че над х. „Тъжа“, преди да излезем от горския пояс се сдобих с два не много криви клона, които с благодарност оставих на връх Амбарица, не знам в какво състояние и дали щях да финиширам без тях – на по-сериозните качвания нетренираните ми бедра направо гръмваха и въобще не бях толкова бърз, че щеките да ми пречат...

Устройство на щеките

  • ТЕМЛЯЦИ

Темляците са каишките на дръжките на щеките, които дават добра опора на китката, като при натиск ръката не трябва да стиска дръжката. Да, но те са само в горния край на дръжката, и ние не може да ги ползваме, когато се налага да хванем щеката по-надолу (в случай на траверсиране на стръмен склон, при стръмно качване или при движение по терен с големи неравности).

Най-успешно темляка се ползва през зимата, когато снегът е загладил неравностите по терена, и ние се движим по посока на наклона. За различни наклони има няколко начина да се ползват темляците (които позволяват различна височина на хващане на щеката) – темлякът е на китката и ръката го държи заедно със самата дръжка, темляка е на китката, като ръката хваща дръжката под него, и ... само палеца е закачен на темляка (ръката естествено пак държи дръжката). Последната техника е много практична, но трябва да се опита, за да се разбере и оцени.

И с темляк или без темляк, когато щеката „стане къса“ (стръмни слизания, големи странични наклони), с длан натискаме върху горната ѝ част, където обикновено има нещо като топче, за да не убива на дланта.

Поради темляците, има доста повредени китки – ако ръката ти е в него, при падане няма как да я извадиш бързо, и в някои случаи се травмира китката (заклещена между камъните или в снега щека). Още по-опасно е ръцете да са в темляците при попадане в лавина – щеките пречат на движението на ръцете в такъв момент, и дърпат надолу като котви. При спиране на лавината, ръцете може да се окажат неизползваеми, защото са прикачени към затрупаните щеки...

Темляците удобно позволяват на щеките да висят на китките, когато имаме дужда да си ползваме ръцете в движение – да снимаме, да извадим нещо от джоба, или да се хванем за клон или скала при техничен терен.

Ако ни замръзнат ръцете през зимата, можем да оставим щеките да се влачат зад нас за известно време, и да съберем пръстите в ръкавицата, за да ги стоплим.

За да завършим с дръжката – много от моделите имат нещо меко на първия сегмент под дръжката (някаква пяна или неопрен), за да осигуравят добър хват и сцепление за ръката, когато искаме да се хванем по-ниско. Същото може да се постигне и с увиване на първият сегмент с подходяща самозалепяща се лента. На гладкия алуминий доста често ръкавицата се хлъзга...

В другата посока щеката завършна с връх. От години краят на върха е от волфрамов карбид – много твърдо вещество, което освен че дава добро сцепление дори и на твърди скали (твърдостта му е по-голяма дори от тази на гранита!) позволява дългото им използване във времето. Върховете на щеките са в непрекъснат контакт с повърхността и поради тази причина са най-повреждащото се нещо на щеката. За щастие това е предвидено, и те лесно може да се сменят в специализираните магазини.

  • ГУМЕНИ НАКРАЙНИЦИ

Гумените накрайници позволяват да се движите дискретно по каменисти терени (без де се чува неприятното тракане, при удара на карбидния връх в скалите), има места по света (паркове, защитени зони), където те са задължителни, за да не се оставят дупки в почвата. При транспорт, те обезопасяват острите върхове. Аз лично нямам навика да ги ползвам...

  • КОЛЕЛЦА

За мен дори и през лятото, щеките трябва да имат колеца. Дори и малки (диаметър 50-60 мм), те пречат на щеките да потъват в нестабилна повърхност – кал, мочурища, както и да се заклещват лесно между камъни (което е и честа причина за чупене на върховете или направо на долното коляно).

За зимата е ясно  - ако ще ходим извън пистите, на места където снегът не е отъпкан, ни трябват големи колеца (диаметър 80-100 мм). В дълбок сняг, щека без колеце може да ви послужи за лавинна сонда, но не и за надежна опора. Нещо, което лесно може да се пресметне, но ще го спомена – разликата в площта на колелце от 60 мм и такова от 85 мм е два пъти, т.е. на щеката с по-голямото колеце ще може да натиснете с два пъти по-голяма сила, преди да потъне... Много често това е достатъчно тя въобще да не потъва, стабилно подпираща се на кората, която често се образува на повърхността.

Връзката между колелцето и върха на щеката може да бъде много различна – на винт, байонет, с някакви закопчалки, така че много трябва да се внимава ако се взимат колелца от магазина – задължително да се провери дали са съвместими с върха на вашата щека.

Ясно е, че през цялото време говорим за телескопични щеки, чиято височина може да се променя -  за да се адаптира към височината на ползвателя, да се регулира за качване или слизане, а когато не ни трябват щеки (лесен и равен терен или напротив – ще имаме нужда от ръцете за да се катерим) – да ги сгънем напълно и да ги сложим на раницата.

В сгънато състояние щеката е толкова по-къса, от колкото повече колена се състои. Щеките от две колена не стават мого къси – това са щеки за ски. Явно е, че с двете си колена са по-здрави и по-лесни за разпъване, а скиор, който си носи ските на раницата, няма да се притестни, че щеките му не се сгъват много. На пешеходния турист обаче това му пречи – щеките с две колена ще стърчат много над раницата, а и няма да влязат в сака, когато се пътува надалеч. За транспорта – ако събраната щека не влиза в сака или куфара – разглобете я напълно, на отделни колена, става още по къса.

  • ДЮБЕЛ

От години е ясно, че дюбелът, който беше в началото основния механизъм за застопоряване на отделните колена на щеките (чрез въртене), е по-малко практичен от външните механизми за закопчаване на съвременните щеки. Освен, че има проблеми при функционирането, той има нужда и от подръжка – влагата, която прониква при дюбела, при сгъването на мокри щеки намалява доброто му функциониране и трябва регулярно след употреба щеките да се разглобяват и подсушават. Тези със закопчалките също е добре да се подсушават, по при тях става дума само за избягване на неприятната миризма.

Не точно така стои въпроса обаче през зимата – замръзналата влага в колената на щеката може да я направи напълно неизползваема докато не бъде размразена, дори и при тези с външен механизъм... Закопчалките трябва внимателно да се регулират, от една страна да не са много стегнати (трудно се затварят, може да се счупят), така и да не са хлабави, при което има риск от сгъване на щеката при натоварване.

Изобщо, телескопичната щека изисква грижи и внимание, за да си изпълнява добре функциите си.

При регулиране на височината на щеката, много трябва да се внимава да не извади прекалено някое от колената, защото здравината на щеката намалява, а риска да се счупи точно там се увеличава. Затова и има надпис STOP, който се появява при прекалено изваждане – той не трябва да се вижда.

  • КОЛЕНА (ТРЪБИ)

Самите колена (тръби) най-често са от алуминиева сплав, като тя трябва да е с голяма твърдост (иначе лесно се криви и чупи), това е най-трудно контролируемо при избор на щеки, така че трябва да се доверим на добрите марки.

През годините многократно от опит съм се убеждавал, че евтините щеки са меки, основоно при опит за изправянето им, ако бъдат огънати. Качествените щеки се изправят доста трудно, особено когато това става на коляно в полеви условия – боли!

За видовете щеки

Все по-разпространените карбонови щеки са определено с една идея по-леки от алуминиевите, но също така са и по-слаби. Карбонът е и по-мек материал от използваните алуминиеви сплави – например скиорите се оплакват, че кантовете на ските режат карбоновите щеки (най-долното коляно). Въпрос на личен избор и на желание за инвестиция – алуминиевите щеки са отчетливо по-евтини от карбоновите.

Едно бързо проучване на пазара показва, че теглото на чифт щеки варира между 400 и 500 грама, колкото тежи и един пикел. За мен е много по-важна здравината на щеката и не бих направил компромис за 50-100 грама по-малко. За сметка на това, повечето модели имат освен основния и „компактен“ вариант, който е малко по-къс (често с максимална дължина 125 см) и съответно по-лек. Това е добро решение за хората с ръст под  170-165 см.

Всички щеки са много (достатъчно) здрави при натоварване по оста, както трябва и да бъдат използвани. Проблемите идват при странични натоварвания, на счупване които трябва да се избягват. Най-често щеки се чупят при заклещване на долната част в дупка в снега или между скали, докато движението на човек продължава напред (при по-бързо движение или падане).

Няма как да не споменем и разглобяващите се щеки (z-poles), които в днешно време са топ-моделите на всяка уважаваща себе си марка.

Те имат няколко предимства – например не може да загубиш част от тях, всички части са свързани. Лесно се привеждат в работен режим, дори последните модели са напрегнати и се сглобяват сами при разпъването им. Тъй като не са телескопични, а се разглобяват, в събрано (разглобено) състояние те са по-къси от телескопичните, съответно могат да се приберат дори и вътре в раницата. Както споменах по-горе, телескопичните също могат да се разглобят и станат по-къси, но вече имаме повече отделни парчета и не е толкова удобно.

Разглобяващите се щеки имат и недостатъци – например те се регулират в по-малък диапазон. Всъщност те най-често не са от три колена, а от четири, като най-горните две секции са телескопични, именно за да се регулира дължината. Не могат да стават много къси и да бъдат ползвани, докато телескопичните работят дори когато са напълно събрани. Разглобяващите се щеки имат доста голяма минимална работна дължина. Това ги прави не много практични за малки деца.

Разглобяващите се щеки обикновено са карбонови, т.е. по-слаби от телескопичните алуминиеви.

Има и разглобяващи се щеки, които не могат да се регулират, с фиксирана дължина. Те най-често се използват от бегачите, като в магазините се предлагат с различни дължини, в зависимост от ръста на този, който ще ги изполва.

Щеки - Komperdell - Carbon FXP Team Green

И накрая, понеже през цялото време се чудех дали да използвам единствено или множествено число за щеките, моето мнение за това дали може само с една щека:

Господ ни е дал два крака, две ръце и би било нормално да ползваме две щеки, така ще е по-добре, ако щете дори от гледна точка на механиката. Но, ако имате една щека, тя със сигурност ще ви помага при движението, и по-добре да сте с една, отколкото въобще без щеки!

Пикел или щеки?

Няма как да се подмине тази тема, още повече, че тя е свързана директно със сигурността. Щеките работят до едни наклони и до определена степен на трудност на терена. Над тях, трябва да ги приберем, и, през лятото да разчитаме на ръцете за да се катерим, а през зимата, освен свободни ръце, да имаме и пикел в тях.

В кой момент ще приберем щеките зависи много от възможностите и техническата подготовка на движещия се, т.е. това е относително. Най-важното е да се уцели правилния момент, и щеките да се приберат преди да е станало много трудно. Ако става дума за къс техничен пасаж, и ние виждаме това, е допустимо да оставим щеките да висят на китките на темляците (или да хванем двете в една ръка) и да преминем пасажа, но ако навлизаме в дълъг и стръмен склон, особено ако не го познаваме и не знаем какво може да очакваме – щеките се сгъват и поставят на раницата, като това трябва да стане на сигурно място.

През зимата, щом сме стигнали до такъв склон, прибирайки щеките, би трябвало да извадим пикела, ако имаме такъв. Пикела има няколко функции през зимата – да се подпираме на него, да използваме клюна за закачане за скала или за забиване в туфа, фирн, лед и последна, която е много важна, като най-добре да не се стига до нея – самозадържане по стръмен фирнов или леден склон. Въпрос на много точна лична преценка е кога щеките да бъдат сменени с пикел, но щом има възможност от падане по стръмен хлъзгав склон, червената лампичка трябва да светне, колкото и да се чувстваме уверени при движението си.

От една страна щеките ни помагат да сме в равновесие и съответно ни предпазват от падане, от друга обаче, при падане, те не могат с нищо да ни помогнат.

Не трябва да се насилват нещата, и смяната на щеки с пикел трябва да става на сигурно място, а не когато вече сме се набили в шамарите. Класически са случаите на паднали хора или раници при опит да се правят маневри на стръмен заледен склон (слагането на котки в такива моменти също е една от причините за инциденти).

Често прилагана техника е движението с една щека и пикел. Тази комбинация позвлява едновременно да имаме помощта на една щека, и сигурната опора на пикела. Има само една тънкост при този вариант на движение – при падане, ако се наложи да се самозадържате, трябва веднага да хвърлите щеката, за да използвате двете си ръце за хващане на пикела по съответния начин. Хвърлянето на щеката е деликатен момент, инстинктивно ние не искаме да се разделяме с екипировката си...

В заключение, грамотното използване на щеки ще ви позволи да направите по-сериозни неща в планината, отколкото ако сте без тях, ще ви даде стабилност, съответно ще намали риска от падане и травми, и ще намали натоварването върху ставите ви, което съответно ще удължи доброто им функциониране. В случай на контузия, щеките могат да помогнат на вас или на друг член от групата да излезете от трудна ситуация.

Като допълнителни приложения може да се спомене използването им като рейки за импровизиран подслон от дъждобран или платнище, шиниране на счупен крайник или изграждане на сигурна точка за закрепване на въжето в снега. Осигуряват някаква, макар и минимална, защита от агресивни кучета.

Разгледайте предложенията ни за щеки ТУК

 
Беше ли полезна статията за Вас?
Побликувана в: Полезни съвети и информация

Остави коментар

Security code

Свързани статии

Продукта е добавен къ списъка с желани.
Продукта е добавен за сравняване
Съгласие за бисквитки