При падане (поради подхлъзване, спъване, загуба на равновесие) върху стръмен и хлъзгав терен (твърд сняг, фирн, лед) човек започва да се пързаля надолу. Това може да доведе до много тежки последствия – набира се голяма скорост и има опасност от удряне в скала или падане от скален праг. Това е причината за голяма част от нещастните случаи в планината. "Самозадържане" означава човек сам да спре по някакъв начин хлъзгането надолу.Най-добрият вариант е падащият да има в ръката си пикел. При движение по такива склонове той се държи в дясната ръка, като лопатката сочи напред и е хваната между палеца и показалеца. При падане целта е веднага да се застане по корем и да се забие клюна на пикела в повърхността, като дясната ръка държи лопатката, а лявата – дръжката на пикела. При тази маневра трябва да се внимава да не се падне върху лопатката, която в случая стърчи нагоре. Целта е пикелът да се натиска към снежната повърхност с цялото тяло, а не само със силата на ръцете. Пикелът се държи пред гърдите, а лопатката остава да стърчи над рамото. При добро изпълнение с тази техника може да се спре почти на място. Ако пързалянето надолу продължи, трябва да се стърже по повърхността. Понякога, когато теренът е мек, е по-добре да се използва дръжката на пикела. Много често при падане е решаващ бързият рефлекс, който се добива с упражнения. Полезно е да се опита спиране при различни положения на падане – по гръб, по корем с главата надолу, по гръб с главата надолу и т.н.Ако сте с котки, те може да се използват само в началния момент, когато скоростта на хлъзгане е все още ниска. При набиране на скорост краката трябва да са свити в коляното – забиването на котките може да причини рязко спиране и преобръщане с главата надолу!Самозадържането е основното предназначение на леките пикели (300 – 400 g), които могат да се видят в каталозите на всички фирми - производители – те не са пригодени за катерене, не стават и за копаене на стъпки, но са напълно достатъчни, за да се спре едно падане по заледен склон.По принцип се говори за самозадържане с пикел, но това не е единственият начин – не всеки има пикел при падане, въпреки че движението по терен, където съществува такава опасност, следва да се извършва с пикел в ръка! Основно правило е, че трябва да се направят всички възможни усилия да се спре или поне да се намали скоростта, а не да се оставите да се пързаляте и да викате, както често се случва.Не рядко в подобни ситуации падащият има в ръцете си тояга или щеки. За да се спре при евентуално падане, той трябва да се опита да забие в снега това, което държи в ръка, и да стърже по повърхността с него. В случая на щеки или тояга, се налага те да се държат ниско долу – така може да се приложи по-голямо усилие и се намалява рискът от счупването им.При всички случаи след падане следва да се обърнете по корем – дори само това ще намали скоростта. Ако нямате нищо в ръце, би трябвало да опитате да се спрете, забивайки пръсти, лакти, колене и върховете на обувките в снега. Колкото по-бързо започнете да правите опити за спиране, толкова по-големи са шансовете ви – скоростта в началото е най-малка. Може да се опитате да забиете крака в снега, но при голяма скорост това е опасно – при рязкото спиране може да се преобърнете.