Книга - Само още един връх

САМО ОЩЕ ЕДИН ВРЪХ

ВАНДА РУТКЕВИЧ

Звуците на аржентинското танго може да лъжат, но не и картината на екрана. Кадри в цвят сепия, мъже с широкополи шапки и бричове драпат в индийска нишка нагоре по скалата с пикел в ръка, който сякаш е взет направо от музея на планинарството в Шамони или Цермат, после отстъпват място на цветна картина: широка кордела планини, нахлузена върху светлосиньо небе. Тангото плавно преминава в по-тежка, леко дразнеща ушите музика. Наведената фигура в тъмносин гащеризон се придвижва бавно, крачка след крачка, сякаш напук на завладяващия ритъм, който звучи като фон. Нагоре и още нагоре. Една крачка, втора, трета, дълбоко поемане на въздух, ниско наведена глава. Ръцете са тежко отпуснати върху пикела. Подметките на тъмносините обувки марка „Кофлах“ се зъбят на камерата с черните зъбци на котките, които са ги стиснали в здрава хватка. Вдишване – едно, второ. Дълбоко, изтръгващо остатъците въздух от дробовете, които работят здраво като съдрани мехове. Десен крак, ляв крак, бавно. Ръката приплъзва към тила бялата вълнена шапка с мотив от Андите. И още веднъж същото. Този път в обратен ред: първо левият, после десният крак. Още една крачка, и още една.

14 май 1995 г. Предиобед. Струите дъжд плющят неуморно по тротоара и пръскат входната врата на Музея на спорта и туризма във Варшава. На четвъртия ред в малка прожекционна седи Майката.
Вперила поглед в екрана, не помръдва. Знае филма наизуст. Прекрасно знае, че след малко дъщеря ѝ ще покори Аконкагуa – най-високия връх на двете Америки. В погледа ѝ няма притеснение или съжаление. За нея, Майката, нищо не е приключило на 13 май 1992 г., на 300 метра под третия по височина връх на Земята – Кангчендзьонга. За нея времето е спряло, а дъщеря ѝ все още крачи към висините в своя керван на мечтите…

Линк към издател