По принцип всеки има право да маркира пътеки – маркировки пра­вят паркови администрации, граждански сдружения, клубове, други орга­низации, частни лица. Но преди да се започне тази дейност, е добре да се изясни ситуацията и да се извърши допитване до компетентни лица. А именно:●  Аргументация – кому е нужна тази маркировка, какъв ще е потокът от туристи по този маршрут.●  Какъв е статутът на териториите, през които ще мине запла­нуваната маркировка. Това могат да бъдат паркове, резервати, защитени местности, частни терени и други. В подобни случаи има законови ограничения, които трябва да се спазват. Следва да се осъ­щест­ви контакт със собствениците на терена и с дружествата и клубовете по пешеходен туризъм в района.●  Каква техническа трудност има теренът, през който ще премине маркировката. Как ще изглежда той през зимата – ще може ли човек да я следва при снежна покривка, дали в някои участъци ще има повишена лавинна опасност. След като веднъж пътеката е маркирана, по нея могат да тръгнат всякакви хора – следователно трудността на маршрута не трябва да е по-голяма от тази на традиционните пътеки, маркирани по този начин.●  Маршрутът трябва да минава по най-логичния начин (подходящ терен, хубави гледки, оптимално разстояние и денивелация и др.). Следователно преди маркиране е необходимо добре да бъде проучен теренът, както и всички възможни варианти. Това означава предварително преминаване (по възможност повече от веднъж) на маршрута и консултиране с хора, които го познават добре.●  Необходимо е да се избере най-подходящият начин за мар­ки­ра­не – знаци с боя, табели, купчинки от камъни, стълбове или друго. Маркировката трябва да е лесна за следване и в двете посоки. Да се обърне особено внимание на началните точки на маркировката – да са на логично място и да има табела с името на крайната цел. Най-добре е там да се даде и по-детайлна информация за маршрута (да се постави траен маркировъчен знак). Редно е и на ключовите места да бъдат сложени табели с указания на посоките.●  Не бива да се прекалява с поставянето на знаци. Маркировката трябва по възможност да е екологична, да се вписва в природната среда. Добре е да се намери най-добрият компромис между противоречивите изисквания към маркировката – да е дискретна и ненатрапчива, като едновременно с това се забелязва и следва лесно.●  Ако са използвани трайни знаци (боя, табели, колове и др.), необходимо е подробна информация да се изпрати до заинтересуваните от това организации – местни клубове и дружества по пешеходен туризъм, БТС, издатели на карти, с цел тази маркировка да бъде отразена в следващите издания на карта на района.